Определение № 1129 от 10.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 237/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. А. Б. срещу определение №186 от 15.11.2024г. по в.т.д.№174/2024г. на Бургаски апелативен съд. С него е оставена без разглеждане подадената от С. Б. частна жалба с вх.№16499/24.09.2024г. против определение №802 от 02.09.2024г. по ч.т.д.№271/2024г. на Бургаски окръжен съд, с което в полза на „К. инвест“ ООД, [населено място], е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу „Елайнорен България“ ЕООД, [населено място], за обявяване за окончателен по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен между страните на 10.04.2023г., чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изпълнително дело №20188040400217 по описа на ЧСИ Д. Н., рег. №804, с район на действие Бургаски окръжен съд, по отношение на подробно описаните в обжалваното определение недвижими имоти до приключване на исковото производство по бъдещия иск с влязъл в сила съдебен акт. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се върне делото на апелативния съд за продължаване на действията по разглеждане на частната му жалба. Поддържа, че представеното с частната жалба до ВКС удостоверение от ЧСИ Д. Н., рег.№804, доказва качество му на взискател, инициирал изпълнителното производство, по което е постановена обезпечителната мярка. Излага доводи, че до настоящия момент не е бил уведомен за допуснатото обезпечение нито от ЧСИ, нито от съда, а е узнал за него при случайна справка по изпълнителното дело, поради което оставената без разглеждане частна жалба се явява подадена в срок. Ответникът „К. инвест“ ООД, [населено място] оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа, че частна жалба с вх.№16499/24.09.2024г. против определение №802 от 02.09.2024г. по ч.т.д.№271/2024г. на Бургаски окръжен съд е просрочена, тъй като още на 10.09.2024г. до ЧСИ Д. Н. е била подадена молба за спиране на изпълнението с приложена към нея обезпечителна заповед, а частната жалба на С. Б. е подадена на 20.09.2024г. след изтичане на едноседмичния срок. Счита, че частният жалбоподател е имал възможност да се снабди и да представи доказателства относно легитимацията си на взискател по спряното изпълнително производство още при подаване на частната жалба срещу определението за налагане на обезпечителната мярка. Поради това счита, че възможността му да представя такива доказателства в производството пред ВКС е преклудирана. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение №802 от 02.09.2024г. по ч.т.д.№271/2024г. на Бургаски окръжен съд, в полза на „К. инвест“ ООД, [населено място], е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу „Елайнорен България“ ЕООД, [населено място], за обявяване за окончателен по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен между страните на 10.04.2023г., чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изпълнително дело №20188040400217 по описа на ЧСИ Д. Н., рег. №804, с район на действие Бургаски окръжен съд, по отношение на подробно описаните в обжалваното определение недвижими имоти до приключване на исковото производство по бъдещия иск с влязъл в сила съдебен акт. Против същото определение е подадена от С. Б. частна жалба с вх.№16499/24.09.2024г. / с приложен пощенски плик с клеймо 20.09.2024г./, в която е посочено, че жалбоподателят има качеството на взискател по изпълнително дело №20188040400217 и са изложени доводи за неправилност на определението на Бургаски окръжен съд. С обжалваното определение №186 от 15.11.2024г. по в.т.д. №174/2024г. на Бургаски апелативен съд подадената от С. Б. частна жалба е оставена без разглеждане. Въззивният съд е приел, че частният жалбоподател по никакъв начин не е удостоверил активната си процесуална легитимация, тъй като същият не е страна в обезпечителното производство, нито е представил писмени доказателства досежно качеството си на взискател в изпълнителното производство, а такива не се намират и по делото. Частната жалба е основателна. Критерий за определяне кръга на лицата, активно легитимирани да обжалват определението за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението не е формалното процесуално качество на жалбоподателя на ответник в производството по обезпечения иск, а дали допуснатата обезпечителна мярка интервенира неблагоприятно в неговата правна сфера, дори и когато той е трето неучастващо в производството по делото лице. / в този смисъл и определение №212/23.05.2022г. по ч.т.д.№853/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №175/13.03.2023г. по ч.т.д.№2786/2022г. на ВКС, ТК, І т.о. / Обезпечителната мярка спиране на изпълнението представлява временно преустановяване извършването на изпълнителни действия по принудително осъществяване на изпълняемото право, негов предмет, поради което дефинитивно накърнява интереса на взискателя, чието удовлетворяване осуетява, а не този на длъжника по изпълнението, доколкото е благоприятно за него. Според мотивите към т.6 на ТРОСГТК №6/14.03.2014г. по тълк.д. №6/2013г. в случаите, когато се иска спиране на изпълнението от ищец срещу ответник, който е длъжник по изпълнително дело с друг взискател, който не е страна в исковия процес, допуснатата обезпечителната мярка не ограничава правната сфера на ответника по иска, длъжник по изпълнението, а тази на взискателя. В този случай процесуално легитимиран да обжалва допуснатото обезпечение не е ответникът по иска, длъжник по изпълнението, чиято правна сфера не се засяга от спирането, а взискателят по изпълнителното дело, който не е страна по предявения иск, но е страна в обезпечителното производство, тъй като правната му сфера е засегната от обезпечителната мярка. В настоящата хипотеза с частната жалба на С. А. Б. пред ВКС е представено ново доказателство – удостоверение от 03.12.2024г. на ЧСИ Д. Н., рег.№804, от което се установява, че жалбоподателят има качеството на взискател по изпълнително дело №20188040400217, изпълнението по което е спряно с обжалваното определение на Бургаски окръжен съд. Това налага извод, че жалбоподателят е процесуално легитимиран да обжалва определението, с което е допуснато обезпечението и подадената от него частна жалба срещу определение №802 от 02.09.2024г. по ч.т.д.№271/2024г. на Бургаски окръжен съд е допустима. Неоснователни са доводите на ответника по частната жалба, че е настъпила преклузия по отношение на възможността на частния жалбоподател да ангажира нови доказателства в производството пред ВКС. В ТР №6/2017 от 15.01.2019г. по тълк. д. №6/2017г., ОСГТК на ВКС са дадени задължителни разяснения, че в производството по чл.274 ал.2 от ГПК съдът дължи произнасяне при условията на чл.278, ал.2 от ГПК, като сам решава въпроса по жалбата и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо. Тази разпоредба въвежда съществено отклонение от една от характеристиките на ограничения въззив, а именно това, че въззивният съд решава спора само въз основа на доказателствата, събрани от първата инстанция. Възможността делото да бъде попълвано с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция без ограничения е основен белег на пълното (същинско) въззивно обжалване, позволяващо да бъдат коригирани не само грешките, допуснати от първоинстанционния съд, но и тези, допуснати от страните. По този начин в уредбата на обжалването на определения и разпореждания законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина (чл.10 от ГПК) пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало. Неоснователни са и доводите на ответника, че подадената от С. Б. частна жалба срещу определението за допускане на обезпечение е просрочена. Доколкото разпоредбата на чл.396, ал.2, изр. трето от ГПК не предвижда началния момент на срока за обжалване от третото лице, засегнато от наложената обезпечителна мярка, за начална дата следва да се приеме моментът, към който е безспорно установено, чe това лице е узнало за налагането на мярката. Липсват данни, че жалбоподателят е узнал за определението на Бургаски окръжен съд в по – ранен момент от датата на подаване на частната жалба – 20.09.2024г. Предвид изложеното, определението на Бургаски апелативен съд следва да бъде отменено като неправилно и делото следва да бъде върнато за разглеждане на подадената от С. А. Б. частна жалба. На частния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 415 лева /15 лева – държавна такса и 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение/, каквото искане е направено с допълнителна молба от 10.12.2024г. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК