Определение № 2910 от 17.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1800/2023 г.

ВКСI търговско отделение17.10.2025 г.докладчик Елеонора Чаначева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на адв. П. Н., с която същият е искал отстраняване на очевидна фактическа грешка в определение № 980 от 18.04.2024г. по т.д. 1800/23г. на Върховен касационен съд,І т.о. като присъдените с определението разноски в полза на Д. З. П. бъдат присъдени на адв. П. Н.. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 247, ал.1 ГПК, образувано по молба на адв. П. Н., с която същият е искал отстраняване на очевидна фактическа грешка в определение № 980 от 18.04.2024г. по т.д. 1800/23г. на Върховен касационен съд, І т.о., като присъдените с определението разноски в полза на Д. З. П. бъдат присъдени на адв. П. Н. по реда на чл.38 ЗА. Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е подадена от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. С определение № 980 от 18.04.2024г. по т.д. 1800823г. на Върховен касационен съд,І т.о.то на ВКС, след преценка в мотивите, че ответникът по касационната жалба е поискал надлежно и доказал извършените от него разноски в размер на 3000лв., му ги е присъдил с диспозитива на съдебният акт. За да е налице очевидна фактическа грешка в съдебен акт по смисъла на чл.247 ГПК, то следва да има различие в обективираната от съда воля в мотивите и тази отразена в диспозитива. В случая такова различие не е налице. Съдът е извършил преценка за това, че такива разноски са направени от страната и й ги е присъдил на основание чл.78,ал.3 ГПК. Отразеното в договора между пълномощник и представляван, че разноските следва да се платят по чл.38 ЗА не отразява валиден начин на плащане, т.е. разноските не са били надлежно установени като направени / но са признати и заплатени от противната страна – вж. становище от 01.08.25г./. Този процесуален пропуск, обаче, не съставлява очевидна фактическа грешка, както го е квалифицирал в сезиращата молба адв.Н., а е искане за изменение на решението, в частта му за разноските по реда на чл.248,ал.1 ГПК, който ред е обусловен от срок, неспазен от подалия молбата пълномощник на Д. З. П., поради което и техните отношения не могат да бъдат уредени по реда на чл.47 ГПК. С оглед изложеното се налага извод, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Цитирани разпоредби

6