Определение № 8 от 19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6322/2015 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Д., от [населено място], срещу определение №2257/12.08.2015г. по ч.гр.д.№2595/2015г на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба № 3986/09.02.2015г. срещу разпореждане №3534 от 19.12.2014г по гр.д №3336/2014г. на Пловдивски окръжен съд и е прекратено производство по делото. Жалбоподателят сочи, че определението е незаконосъобразно и неправилно в резултат на наложени корупционни практики в съдебната система. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че жалбата на М. Д. Д. е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу разпореждане, което не подлежи на обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично предвидени в закона. Определение на първоинстанционния съд, което се дават указания на страната за отстраняване на нередовностите на исковата молба, не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е от категорията определения, за които изрично в закона е предвидена възможност за обжалване - чл. 274, ал. 1, т. 2-ра ГПК. Следователно това определение не подлежи на инстанционен контрол. Като е приел същото, съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.