Определение № 5276 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 976/2024 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на М. А., подадена чрез адв.П. Ш., с искане за изменение на постановеното по чл.288 ГПК определение в частта за разноските, като се допълни същото и на молителя се присъдят направените за производството разноски, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата М. Ж. изразява становище за неоснователност на молбата, евентуално прави възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на Върховния касационен съд, взе предвид следното: Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима като подадена при спазване на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирана страна. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. По делото е представен договор за правна помощ, от който се установява, че за изготвянето на писмен отговор на касационната жалба по делото молителят е заплатил на адв.П. Ш. сумата 3 000 лева адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението, че разноските не са поискани от касационния жалбоподател своевременно. Действително в отговора на касационната жалба такова искане не се съдържа, но с подадената молба вх.№ 9571 от 03.06.2024 г. е направено искане за присъждане на разноски и са представени договор и извлечение от банкова сметка, от които се установява, че М. А. е заплатил на адв.П. Ш. 3 000 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС и подаване на отговор на касационна жалба. На основание чл.78, ал.3 ГПК сторените разноски от страната следва да се възложат на касатора. При тези данни настоящият състав на IІ г. о. на ВКС приема, че са налице предпоставките по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното определение № 4591 от 19.09.2024 г. – своевременно заявено искане за присъждане на разноски, представен договор за правна защита и съдействие и доказателства, че претендираните разноски действително са били направени. По размера на дължимото адвокатско възнаграждение: съдът намира за основателно релевираното на основание чл.78, ал.5 ГПК от М. Ж. възражение за прекомерност на претендираните от М. А. разноски. Съгласно посочената норма основателността на възражението се преценява съобразно фактическата и правна сложност на делото. Преценката е за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност се обуславя от широк кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. В случая заплатеното от М. А. адвокатско възнаграждение е равно на възнаграждението, заплатено за процесуално представителство пред първата инстанция. Предмет на касационно обжалване е само част от предмета на спора пред районния и окръжния съд – само по ревандикационния иск относно сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място] и негаторния иск за премахване на изградената в югозападната част на поземлен имот с идентификатор *** постройка. Съобразявайки вида на договорената дейност /изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред касационната инстанция/, фактическата и правна сложност на делото и защитавания интерес – цената на ревандикационния иск е 2240 лева, а негаторният иск е приет за неоценяем, настоящият състав намира, че договореното и заплатено възнаграждение е прекомерно. След преценка на всички релевантни в случая факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че размерът на заплатеното възнаграждение за адвокат от 3000 лева следва да се намали до 2000 лева, затова същото следва да се заплати от касатора до размер от 2000 лева. Така мотивиран, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение