Определение № 411 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3904/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 и чл.95, ал.5 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р.-Р. Л. Б. срещу определение от 9.05.2013 г. по в. гр.д.№ 2132 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за предоставянето на правна помощ за процесуално представителство по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като няма средства да заплати адвокатски хонорар за защита по въззивното дело. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да и предостави правна помощ. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу определение, постановено от въззивна инстанция, с което се отказва правна помощ, поради което е допустима съобразно чл.95, ал.5 от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Р.-Р. Л. Б. е подала молба за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашното насилие/ДВ, бр.27 от 2005 г./ и в първоинстанционното производство е била представлявана от адвокат, на когото е заплатила възнаграждение от 450 лв. Въззивното производство е било образувано по нейна жалба срещу първоинстанционното решение, въззивният съд е отказал да допусне до разпит поискания в жалбата свидетел и едва след това в публичното съдебно заседание тя е поискала предоставяне на правна помощ за процесуално представителство. Въззивният съд правилно е отказал да удовлетвори молбата, тъй като разпоредбата на чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ/ ДВ, бр.79 от 2005 г./ изисква да се извърши преценка дали страната има средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. При тази преценка на първо място съдът е съобразил, че жалбоподателката вече е показала възможност да заплати адвокатски хонорар за първата инстанция. На второ място от представената декларация е видно, че Р.-Р. Б. притежава част от къща в [населено място]-недвижимо имущество, което може да се осребри, или да послужи като обезпечение за предоставяне на кредит. Отказът от правна помощ за процесуално представителство в случая съответства и на разпоредбата на чл.24, т.1 от Закона за правната помощ, според която предоставянето на такава помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето. Въззивният съд е отказал събирането на доказателства и въззивното производство е достигнало до устните състезания, при които страната излага своите фактически твърдения и правни доводи. В случая делото по издаване на заповед за защита от домашно насилие, което вече е достигнало до устните състезания във въззивното производство, не повдига въпроси със значителна правна сложност. Жалбоподателката може само да посочи фактите, които вече са били изложени в молбата и според нея са установени. За тази цел не са необходими правни познания, които са били използвани при съставяне на молбата и при събиране на доказателствата пред първата инстанция. Ето защо за защитата на жалбоподателката не е нужно да се ангажира квалифициран адвокат едва за устните състезания пред въззивната инстанция. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение