Определение № 3802 от 31.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4994/2023 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 11262 от 21.06.2024 г. по регистъра на Окръжен съд – Бургас, подадена от ответниците по касационна жалба и по исковете Ю. Л. П. и Д. И. П. чрез адв. Г. Н. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2988 от 13.06.2024 г. в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от касатора и ищец по делото Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията), с който се излагат съображения, че от страна на пълномощниците на ответниците П. е изготвен единствено отговор на касационна жалба, поради което се иска намаляване на претендираните адвокатски възнаграждения като прекомерни съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 2988 от 13.06.2024 г., постановено по гр. д. № 4994/2023 г. на ВКС, III г.о., настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 75 от 14.06.2023 г. по гр. д. № 65/2023 г. на Апелативен съд – Бургас в обжалваната част по касационна жалба на КПКОНПИ. В определението липсва произнасяне по искането на ответниците по касация Ю. и Д. П., направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на сторените разноски в касационното производство. Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. Налице са предпоставките за допълване на определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК в частта за разноските, които са били поискани своевременно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба, подаден от Ю. Л. П. и Д. И. П. чрез адвокати Н. и Т.. В него е направено нарочно искане за присъждане на сторените разноски съобразно представения списък. Към отговора на касационната жалба с вх. № 8851 от 02.10.2023 г. (по регистъра на Апелативен съд – Бургас), приложен на л. 17 от настоящото производство, са представени договори за правна услуга от 25.09.2023 г., както и списък по чл. 80 ГПК. По първоинстанционното дело пред Окръжен съд – Бургас (том III, л. 884 и л. 885) са приложени пълномощни, по силата на които адвокати Н. и Т. черпят представителни права за ответниците по жалба Ю. и Д. П. в производството пред ВКС. От представените договори за правна защита и съдействие, сключени на 25.09.2023 г. се установява, че техен предмет е осъществяването на процесуално представителство и защита пред ВКС по касационна жалба с вх. № 6708/25.07.2023 г., подадена по в. гр. д. № 65/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, както и изготвяне на писмен отговор срещу същата, срещу адвокатско възнаграждение от 6500 лева, дължими от Ю. П. и 13 500 лева, дължими от Д. П.. Видно от приложения на л. 22 от настоящото дело договор за правна услуга, дължимото от Ю. П. адвокатско възнаграждение е заплатено изцяло и в брой при сключването на договора, който съгласно записаното в него и според т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, има характер на разписка за платената сума. От друга страна, съгласно приложеният договор за правна услуга на л. 23 от настоящото дело дължимото от Д. П. адвокатско възнаграждение е платимо по банков път – по банкова сметка и плащането е документално установено със съответните документи – издадена от адвокатското дружество фактура от 25.09.2023 г., преводно нареждане за кредитен превод от 27.09.2023 г., както и извлечение от движенията по банковата сметка на упълномощеното адвокатско дружество. При тези данни настоящият състав намира, че липсата на произнасяне по надлежно направеното от страната искане за присъждане на разноски, представлява основание за допълване на вече постановеното определение. Предвид изхода на спора, своевременно въведеното искане, както и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 ГПК, молбата на ответниците по жалба П. с правно основание чл. 248 ГПК е основателна. Основателно е обаче и възражението за прекомерност, направено от насрещната страна КПКОНПИ (сега с наименование КОНПИ). Настоящият състав възприема доводите на Комисията за това, че предприетите от пълномощниците на ответниците процесуални действия се свеждат до изготвяне на един общ отговор, а и доколкото в производството по допустимост на касационното обжалване съдът дължи произнасяне само по наведените основания, то следва, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК. На това основание размерът на претендираните от ответниците по жалба разноски следва да бъде намален до минимално определеното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения (Наредбата). Същото възлиза на 4 617. 56 лева за Ю. П. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата (при обжалваем интерес по делото от 49 594. 50 лева) и 15 637. 92 лева (без ДДС), респ. на 18 765. 50 лв. с ДДС за Д. П., изчислени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата (при обжалваем интерес от 274 698. 12 лева). В случая, както се посочи по-горе, предметът на адвокатската защита на ответниците по касация се изчерпва с изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване на пълномощниците в съдебно заседание. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата, за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по - малко от 1 200 лева. С оглед горното разрешение, в полза на Ю. П. следва да бъде присъдена сумата от 3 463.17 лева, а в полза на Д. П. сумата от 14 074. 13 лева с ДДС, или 3/4 от така изчислените минимални адвокатски възнаграждения, които суми съответстват на долния праг по чл. 9, ал. 3 от разглежданата наредба. По изложените съображения, определението по чл. 288 ГПК ще следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК с осъждане на касационния жалбоподател КПКОНПИ (понастоящем КОНПИ) да заплати на ответниците по жалба П. направените разноски за настоящото производство в посочения по - горе размер. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,