Определение № 2779 от 28.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1770/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. II ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Р. и З. С. срещу определение № 1653/18.06.2024 г. по т. д. № 1140/2024 г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е оставена без разглеждане молба на жалбоподателите за отмяна на решение № 132/29.04.2022 г. по в. т. д. № 702/2021 г. на Апелативен съд Варна, предявена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателите твърдят, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като съдебният състав не е съобразил т. 13 на ТР № 7/2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Заявяват, че напълно споделят извода на предходния състав на ВКС, че предварителният договор за покупко-продажба не е новооткрито доказателство. Поддържат оплаквания, че не са получили указания съгласно чл. 306, ал. 1, изр. второ ГПК за представяне на ясно и мотивирано изложение на основанията за отмяна в съответствие със задължителните указания на т. 4 от ТР № 1/2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и, че в определението липсват посочените от чл. 307 ГПК реквизити. По тези съображения молят определението да бъде отменено. Ответникът по частната жалба „Юробанк България“ АД ангажира становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Съвместната частна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани да обжалват страни срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което следва да бъде разгледана като допустима. По същество жалбата е неоснователна. Установява се по делото, че производството по т. д. № 1140/2024 г. на ВКС, II т.о., е образувано по молба на Т. Р. и З. С. за отмяна на решение № 132/29.04.2022 г. по в. т. д. № 702/2021 г. на Апелативен съд Варна. В молбата са изложени твърдения, че са налице нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно договор за цесия от 11.05.2022 г., вписан на 13.09.2023 г. по партидата на имота, ипотекиран в полза на „Юробанк България“ АД, за който договор молителите твърдят, че е сключен след постановяване на решението, чиято отмяна претендират. Този договор според тях представлява новооткрит доказателствен факт досежно валутата и размера на сумата, предоставена от „Юробанк България“ АД. Отделно, в молбата се прави позоваване на предварителен договор за покупко-продажба на имот от 17.04.2008 г. с твърдения, че въз основа на него е сключен окончателният договор за придобиване на имот, за заплащане на чиято цената е теглен банковият кредит. В предварителния договор липсва клауза, определяща цената в швейцарски франкове. При изложените фактически твърдения е формиран петитум за отмяна на решение № 132/29.04.2022 г. по в. т. д. № 702/2021 г. на Апелативен съд Варна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В обжалваното определение предходният състав на ВКС е приел, че молбата на Т. Р. и З. С. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е недопустима, тъй като договорът за цесия е новосъздадено доказателство, доколкото същият е с дата 11.05.2022 г., а устните състезания пред въззивната инстанция са приключили на 06.04.2022 г. По отношение на предварителния договор съдът е изложил мотиви, че молителите са страна по него и съдържанието му им е било известно в хода на цялото съдебно производство. Ето защо, и този договор не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да бъдат споделени мотивите, изложени в обжалваното определение, че Т. Р. и З. С. не са заявили релевантни твърдения, които да бъдат подведени под хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителите не твърдят наличие на доказателство, което да е било създадено и съществуващо към датата, на която са приключили устните състезания пред въззивната инстанция, а заявяват твърдения, че е налице новосъздадено доказателство /договор за цесия/, както и доказателство, което им е било известно от самото му създаване /предварителен договор/. Принципът е, че новосъздаденото доказателство установява нововъзникнал факт, който в общата хипотеза не се обхваща от силата на пресъдено нещо, освен в изрично посочените от закона случаи. Мотивите на предходния състав на ВКС са съобразени с постановките на т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В случая от обстоятелствената част на молбата ясно личи липса на надлежни твърдения за осъществен състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК или такива, които изискват обездвижването й с цел привеждане в съответствие с изискванията за редовност. Ето защо, в случая приложение не намира чл. 306, ал. 1, изр. 2 ГПК. В този смисъл и определение № 1197/04.12.2023 г. по т. д. № 1872/2023 г., I т. о., ВКС. Като правилно атакуваното атакуваното в настоящото производство определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение