Определение № 80 от 05.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 912/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адв. Г. А. като пълномощник на „Българска банка за развитие” АД със седалище и адрес на управление [населено място], с искане за допълване на постановеното по делото определение 483 от 25.10.2019 г. в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за допълване на постановения по делото съдебен акт в частта за разноските е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество е основателна. С определение № 485 от 25.10.2019 г. по гр.д. № 912/2019 г. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 122 от 09.10.2018 г. по в.гр.д. № 383/2018 г. на Варненския апелативен съд по подадената срещу него касационна жалба от „ЕС-ПИ-ЕС-2009” О. със седалище и адрес на управление [населено място]. С това определение съдът не се е произнесъл по искането на ответника по касация „Българска банка за развитие” АД за присъждане на разноски, заявено своевременно с отговора на касационната жалба. От представените с отговора доказателства – фактура- оригинал № [ЕГН] от 01.02.2019 г. и преводно нареждане от 12.02.2019 г., е видно, че молителят е заплатил на упълномощения от него адвокат възнаграждение за осъшествяване на процесуално представителство пред ВКС в размер на 10 956 лв. с ДДС. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касационната жалба има право на разноски при отхвърляне на същата, към която хипотеза се отнася и случаят на приключване на производството с определение по чл. 288 ГПК, с което въззивното решение не се допуска до касационен контрол. В случая страната, поискала разноски, е доказала заплащането им в посочения размер, поради което молбата следва да бъде уважена. Водим от гореизложеното съдът