Определение № 4643 от 07.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4253/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по частна жалба на К. Д. Б. от гр. Пловдив, чрез адвокат М. Аргилашка против разпореждане № 2438/14.03.2025 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм.дело № 643/2024 г., с което е върната касационната й жалба вх. № 1011/21.01.2025 г. против решение № 11370/30.12.2024 г. и е оставена без разглеждане молбата й вх. № 4154/11.03.2025 г. за освобождаване от такси и разноски в производството по адм. дело № 643/2024 г. по описа на АС - Пловдив. В частната жалба са изложени доводи за нарушение на чл.213а, ал.1 АПК при постановяване на определението, тъй като съдът е определил по-кратък срок от предвидения в закона за отстраняване нередовностите на частната жалба. Въз основа на съдебната практика на ВКС и ВАС, жалбоподателката счита, че когато определените от съда срокове са различни от законоустановените, за страните важат сроковете, предвидени в процесуалните закони. Излага хронологията на процесуалните действия на съда и твърди, че молбата й от 07.03.2025 г. за освобождаване от такси и разноски е подадена в предвидения в чл. 213а, ал.1 АПК 7 -дневен срок на 07.03.2025 г. и следвало да бъде разгледана. Искането e за отмяна на разпореждането и връщане на делото за разглеждане по същество на молбата за освобождаване от такси. Обжалваният съдебен акт е постановен преди връчване на препис от касационната жалба на ответника, поради което и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК препис от частната жалба не е представен и не е връчен. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 213а, ал.7 и чл.161, ал.2 АПК и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд е върнал касационната жалба на К. Д. Б. вх. № 1011/21.01.2025 г. против решение № 11370/30.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив постановено по адм. дело № 643/2024 г. и е оставена без разглеждане молбата й вх. № 4154/11.03.2025 г. за освобождаване от такси и разноски в производството по адм. дело № 643/2024 г. по описа на АС - Пловдив. За да постанови този резултат, съдът е приел, че нередовностите на касационната жалба за довнасяне остатъка от дължимата държавна такса до 322.58 лева, не са отстранени в определения от съда с разпореждане № 1446/14.02.2025 г. нов 3-дневен срок, считано от 28.02.2025 г. Поради това и на основание чл.213а, ал. 1, изр. 2-ро от АПК касационната жалба е върната. По отношение на молбата на К. Д. Б. за освобождаване от такси и разноски в производството по адм. дело № 643/2024 г. съдът е приел от една страна, че в производството по първоинстанционното дело не са дължими такси и разноски и от друга страна, че дори и да се приеме, че искането е за освобождаване от държавна такса за касационното производство - молбата е подадена след изтичане на дадения от съда срок за отстраняване нередовностите на касационната жалба. т.е. преклудирана е възможността за касационния жалбоподател както да довнесе държавната такса, така и да иска бъде освободен от внасянето й. Разпореждането е неправилно постановено. Основателно е оплакването в частната жалба, че първоинстанционният съд, в нарушение на чл.213а, ал.1 АПК, е определил по-кратък от законоустановения срок за отстраняване нередовностите на касационната жалба решение № 11370/30.12.2024 г., чрез довнасяне на дължимата държавна такса в 3 - дневен срок от съобщението до страната. Съгласно чл. 213а, ал.1, изр. 1-во АПК когато касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, съдията - докладчик в първоинстанционния съд я оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Срокът е установен в закона и е преклузивен. В конкретния случай от данните по делото се установява следното: С разпореждане № 771/22.01.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без движение касационната жалба на К. Б., подадена на 21.01.2025 г. и е указал в 7 - дневен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 322.58 лева по банкова сметка на Върховния административен съд и в същия срок да представи платежния документ в деловодството на Административен съд - Пловдив. Разпореждането е връчено на 31.01.2025 г. С молба, подадена по пощата на 07.02.2025 г. в 7 - дневния срок, касационният жалбоподател е представил платежен документ за внесена държавна такса в размер на 70 лева, по съображения, че дължимата държавна такса следва да е 70 лева и е поискал определянето на нов срок за довнасянето й, в случай, че съдът прецени, че е дължима в пълния й размер. С разпореждане № 1446/14.02.2025 г. съдът е оставил без движение касационната жалба и е определил на касационния жалбоподател 3-дневен срок от получаване на съобщението да довнесе остатъкът от дължимата държавна такса в размер на 322.58 лева по сметка на Върховния административен съд. Разпореждането съдържа и указания, че при неотстраняване нередовностите в посочения срок, касационната жалба ще бъде върната. Това разпореждане е връчено на жалбоподателката, чрез процесуалния й представител на 28.02.2025 г. В определения от съда 3-дневен срок до 04.03.2025 г. не е довнесена държавната такса. На 07.03.2025 г., в 7-дневен срок от съобщението за разпореждането от 14.02.2025 г., от К. Б., чрез адвокат М. Аргилашка по пощата е подадена молба за освобождаване от такси и разноски заведена с вх. № 4154 от 11.03.2025 г. в АС - Пловдив. В молбата е посочено, че жалбоподателката не разполага със средства за заплащане на пълния размер на дължимата държавна такса за касационно обжалване с приложени доказателства за доходите й и тези на семейството й. При така установените факти, следва да се приеме, че неправилно и в противоречие с чл. 213а, ал. 1 АПК съдът е приел, че определеният от него 3-дневен срок е преклузивен и с изтичането му са настъпили последиците на чл. 213а, ал. 1, изр.2-ро АПК. Преклузивният срок за отстраняване нередовностите на касационната жалба е определен в закона и е 7 - дневен от съобщението до страната. В случая с разпореждането от 14.02.2025 г. не е продължен срокът за отстраняване нередовностите на касационната жалба, определен с разпореждането от 22.01.2025 г. на основание чл. 63 ГПК, а на основание чл. 213а, ал.1 АПК жалбата повторно е оставена без движение и е определен нов срок за довнасяне на държавната такса. Така определеният 3 - дневен срок е по-кратък от установения в закона 7 - дневен срок. Поради това и процесуалното действие, извършено в определения от закона по-дълъг срок, макар и след определения от съда по-кратък срок, не е просрочено (арг. от чл. 62, ал. 3 ГПК). При подадена в срока по чл. 213а, ал.1, изр.1-во от АПК молба от касационния жалбоподател за освобождаване от заплащане на такси и разноски, неправилно съдът е приел, че за страната е преклудирана възможността да иска освобождаване от държавна такса за касационното обжалване и са настъпили последиците, предвидени в чл. 213а, ал.1, изр.2-ро АПК за връщане на касационната жалба. С оглед на изложеното разпореждането следва да се отмени и делото да се върне на съдията - докладчик в първоинстанционния съд за продължаване на действията по чл. 213а АПК и произнасяне по молбата на К. Б. от 07.03.2025 г. съгласно чл. 213а, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,