Определение № 5177 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4456/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба на „Жакот“ ЕООД, подадена чрез адвокат И. Стойчев против Определение № 4206/09.04.2026 г., постановено по административно дело № 1040/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед № 23ОА-1924/09.08.2023 г. на Кмета на Община Пловдив. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна, след което са се постанови спиране на предварителното изпълнение на заповедта. От ответната страна, Кмет на Община Пловдив, не е постъпило възражение по реда на чл. 232 АПК. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Процесната заповед е издадена на основание чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ и с нея е забранено ползването на строеж „Жилищен комплекс Алекс-Бел, подобект: „Сграда А“ – жилища, гаражи, офиси и магазини“, находящ се в гр. Пловдив, УПИ 102511 – жил.строителство, масив 102, местност „Бялата воденица“, поземлен имот с идентификатор 56784.382.577 по КККР на гр. Пловдив и е наредено прекъсване на захранването на обекта с електрическа енергия и вода. Заповедта е оспорена от „Жакот“ ЕООД, като в жалбата е отправено особено искане на основание чл. 217, ал. 2 ЗУТ, във връзка с чл. 166 АПК за спиране на допуснатото по силата закона предварително изпълнение на заповедта. Административният съд е отхвърлил искането по чл. 166, ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като е развил мотиви за отсъствие на предпоставките за това по чл. 166, ал. 2 АПК. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и правилни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. В приложимата специална норма на чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ, законодателят е придал предварително изпълнение на този вид административни актове, за да се осъществи защита на съответния обществен интерес, който е преценен за съществен и значим. За да се постанови спиране изпълнението на такъв акт, следва да са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК, обосноваването на които и тяхното доказване е в тежест на жалбоподателя. Правилно първостепенният съд е приел, че пред него не се доказани по установения ред вреди с реално изражение, които да са значителни по размер или трудно поправими, така, че да бъдат противопоставени на обществения интерес, в защита на който е придадено предварително изпълнение на заповедта по закон и е с приоритет спрямо частния такъв. Този извод не е оборен пред настоящата съдебна инстанция посредством твърденията, съдържащи се в частната жалба. Необходимостта от извършване на довършителни дейности в обекта за да се осигури въвеждането му в експлоатация не обосновава някое от обстоятелствата, регламентирани в чл. 60, ал. 1 АПК, налагащо спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на заповедта, чиято цел е именно в защита на живота и здравето на обитателите и ползвателите на строежа. Оспореното определение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, състав на Второ отделение на Върховния административен съд