Определение № 7378 от 04.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6899/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на "Марини 1713" ЕООД със седалище гр. Перник против определение №747 от 02.05.2025г., постановено по адм.д. № 741/2024г. по описа на АС - Перник, с което е отхвърлено искането за спиране изпълнението на Ревизионен акт № Р-22001423007082-091-001 от 17.07.2024г., с който са установени допълнителни данъчни задължения на дружеството по ЗДДС и ЗКПО в общ размер на 23863.21лв и е оставено без разглеждане искането на дружеството за преброяване на наличната сума в сейфа и съставяне на протокол, удостоверяващ установената парична наличност чрез назначаване на вещо лице с необходимата компетентност. Релевира оплакване за неправилност и иска отмяна на определението. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилно и обосновано административният съд е издирил приложимата правна норма и като е взел предвид установените фактически обстоятелства, е отхвърлил искането за спиране на изпълнението на обжалвания ревизионен акт и 3е оставил без разглеждане искането за извършване на процесуални действия от страна на административния съд, които не са предвидени в ДОПК. Съгласно чл. 157 ДОПК обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. Към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5 ДОПК. Според чл. 198 ДОПК обезпечението се извършва:1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб;2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника;3. със запор на сметките на длъжника;4. със запор на стоките в оборот на длъжника. Правилно и обосновано административният съд е преценил, че искането за спиране на изпълнението на обжалвания ревизионен акт не е свързано с направено предварително обезпечение, по естеството си представлява форма на отправено предложение за обезпечение по см. на чл. 157, ал.3 ДОПК. Така формулираното искане не отговаря на изискванията на чл. 198 ДОПК, регламентиращ видовете обезпечения. Разпоредбата е императивна и не допуска отклонение от регламентираното с нея правило, доколкото същата има процесуален характер и е в тясна връзка с компетентността на публичния изпълнител да налага само предвидените в закона обезпечения. Като е отхвърлил искането за спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-22001423007082-091-001 от 17.07.2024г. съдът е постановил правилно и обосновано определение, което следва да се остави в сила. Правилно е оставено без разглеждане искането за извършване на следните процесуални действия от съда, а именно - преброяване на наличната сума в сейфа и съставяне на протокол, удостоверяващ установената парична наличност чрез назначаване на вещо лице с необходимата компетентност. Такива процесуални действия за съда в рамките на съдебното обжалване на издадения ревизионен акт, не са предвидени в ДОПК, поради което съдът не разполага с правомощие да ги извършва. С оглед на горното обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд