Решение № 115 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5077/2012 г.

Решение № 115 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5077/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Лазар Иванов Димитров с адрес: гр. Габрово, ул. "Свищовска" № 81, вх. А, ет. 3, ап. 7, подадена чрез процесуалния му представител адв. Илиева, срещу решение № 11/24.01.2012 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 717/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 111003520/21.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, ИРМ - Ловеч, потвърден с решение № 241/18.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчния период 2009 г. е определен на основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ данък в размер на 9040.87 лв. и лихви в размер на 759.22 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същите се свеждат основно до следното: 1. Ревизията незаконосъобразно е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК. Установено е от ревизиращите органи, че не е налице превишение на разходите на лицето над получените доходи; 2. Данъчната основа за облагане незаконосъобразно е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Същата би следвало да се формира с оглед разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ при съобразяване с представените договори. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния му представител юрк. Иванов по съображения, изложени в писмен отговор и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 111003520/21.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, ИРМ - Ловеч, потвърден с решение № 241/18.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчния период 2009 г. на ревизираното лице е определен на основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ данък в размер на 9040.87 лв. и лихви в размер на 759.22 лв. върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В хода на ревизионното производство е установено следното: Според представените от Държавно горско стопанство /ДГС/ Севлиево документи, по отношение на трите собствени на Лазар Димитров имоти са издавани позволителни за сеч с посочени номера съответно с дати 30.03.09 г., 10.06.09 г. и 5.10.09 г. За превоза на придобитата дървесина ДГС е издало подробно описаните на стр. 9 от Ревизионния доклад /РД/ превозни билети за периода м. септември - м. октомври 2009 г. Общото добито количество дървесина от района на ДГС Севлиево е 155 куб. м. Според представените от ДГС Габрово документи, по отношение на четирите собствени на Лазар Димитров имоти са издавани позволителни за сеч с посочени номера - 4 броя с дата 14.01.09 г. За превоза на придобитата дървесина ДГС е издало подробно описаните на стр. 11 - 13 от Ревизионния доклад /РД/ превозни билети за периода м. февруари - м. септември 2009 г. Общото добито количество дървесина от района на ДГС Габрово е 1045 куб. м. Не се оспорва от ревизираното лице, че дървата за огрев са продадени, а това е видно и от самите превозни билети, в които е посочено, че купувачи са физически лица. За получените доходи не е подадена декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Установено е също така, че лицето е регистрирано като ЕТ, но и за дейността като ЕТ не е подадена декларация с обяснението, че такава през 2009 г. не е осъществявана. Счетоводна отчетност не е водена. Органът по приходите е приел, че с оглед обема, вида и регулярността й, осъществяваната от Димитров дейност, свързана с добиването и продажбата на дърва за огрев, е търговска като се е позовал на разпоредбите на чл. 286, чл. 287 и чл. 1, ал. 1, т. 2 от Търговския закон /ТЗ/. Поради това и на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ облагаемият до ход от стопанска дейност следва да се определи по реда на ал. 1- ал. 6 от същия законов текст. При констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съобразно данните от ТСБ Габрово относно продажната цена на дървата за огрев и количествата дърва за огрев за лична употреба на домакинствата е прието, че през 2009 г. ревизираното лице е продало 1204.644 пространствени куб. м дърва за огрев при ед. цена 51.14 лв. за 1 пр. куб. м и е реализирало приход от 61 605.49 лв. Приспаднати са разходите, направени от него във връзка с дърводобива и представляващи заплатени такси за административни услуги на ДГС в размер на 1333.03 лв. Определена е данъчна основа за облагане по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 60 272.46 лв. и данък в размер на 9 040.87 лв. Административният съд е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК и правилно данъчната основа е определена съобразно разпоредбите на чл. 122, ал. 2, т. 1, 4 и 16 от ДОПК. Жалбоподателят е регистриран като едноличен търговец. Осъществяваната от него дейност е стопанска, реализирана с цел печалба и представлява дейност по занятие. Поради това законосъобразно е определен данък по чл. 48, ал. 2 вр. чл. 26 от ЗДДФЛ и не е приложена разпоредбата на чл. 29, т. 1 от ЗДДФЛ. Не следва да се кредитират представените от жалбоподателя договори за продажба на дърва за огрев стояща маса, сключени между него и "Бяла река" ЕООД, тъй като в хода на ревизията представител на дружеството не е бил открит и проверка в неговото счетоводство не е било възможно да бъде извършена. Освен това, количествата добита от лицето дървесина е установено чрез официални документи, издадени от ДГС Севлиево и ДГС Габрово. Така постановеното решение е правилно. Касае се за издадени 7 броя позволителни за сеч от 7 броя сечища, находящи се в имоти, собственост на ревизираното лице, въз основа на които е добита и продадена 1204.64 куб. м дървесина, за извозването на която са издадени от ДГС около 120 позволителни билети за всеки един от месеците от януари до октомври 2009 г. С оглед на така установените факти, правилен е изводът на съда, че осъществяваната дейност по добиване и продажба на дървесина е дейност, упражнявана по занятие и с цел печалба, още повече че лицето е регистрирано като търговец. Поради това, неоснователна е претенцията на касатора за определяне на облагаемия доход по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ - от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ и признаване на разходи за дейността - 40 % на основание чл. 29, т. 1 от ЗДДФЛ. Следва да бъдат споделени като правилно и доводите на органа по приходите, изложени в решението на органа по чл. 152 от ДОПК, а именно, че при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 отДОПК следва да се вземат предвид само доказаните разходи. Този ред на облагане е обусловен от неправомерно поведение на задълженото лице и данъчната основа не се определя максимално точно, тъй като липсват доказателства за това, а приблизително въз основа на данните и доказателствата, събрани в хода на ревизията. Ревизираното лице изрично е декларирало, че не е ползвало наета техника и складове и освен фактурите, които са му издадени от ДГС, други доказателства за направени разходи във връзка с добиването на дървесината от него не са представени. Правилно и законосъобразно при определянето на данъчната основа не са кредитирани договорите, сключени между Лазар Димитров в качеството му на продавач и "Бяла река" ЕООД в качеството му на купувач съответно от 4.01.09 г. за продажбата на 1045 куб. м дърва за огрев за сумата 13062.50 лв. и от 1.09.09 г. за продажбата на 155 куб. м дърва за огрев за сумата от 1937.50 лв. Представените ПКО не представляват годни доказателства, установяващи действителното плащане на посочените в договорите суми от "Бяла река" ЕООД на Лазар Димитров. Същите са издадени от самото лице в качеството му на получател на сумите. От страна на самото дружество не е потвърдено извършено плащане от него в полза на лицето в изпълнение на двата договора, нито са представени счетоводни документи, установяващи такова плащане. Освен това, в първоначалните писмени обяснения, които носят дата 14.06.2010 г., Лазар Димитров е посочил, че е добил около 500 куб. м дърва, от които е продал около 300 куб. м по цена 25 лв. за куб. м. Договорите, сключени с "Бяла река" ЕООД, не са представени. Същите са представени заедно с повторно дадените писмени обяснения с дата 12.10.2010 г. Правилно е посочено в мотивите на решение № 241/18.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, че според вписаните данни в превозните билети, купувачи на дървесината са физически лица, а не "Бяла река" ЕООД. Обстоятелството, че не е налице превишение на разходите на лицето над получените доходи означава, че не е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за ревизия по този специален ред, но това не изключва наличието на обстоятелства по т. 1 и т. 2, което е достатъчно, за да обоснове определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Поради така изложените съображения, решението на Административен съд - Велико Търново като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е представляван от юрисконсулт, поради което юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,