Определение № 519 от 21.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12030/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК. С определение № 20760 от 21.10.2024г., постановено по адм.д. № 6510/2023г. Административен съд –София град, І-во отделение, 26-ти състав, е отменил протоколно определение от 17.09.2024г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания, и е спрял производството по делото до постановяването на тълкувателно решение по адм.д. № 2/2024г. по описа на Върховния административен съд. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от „Геоексперт България“ ЕООД, ЕИК 200425291, със седалище и адрес на управление гр.София, [адрес], представлявано от управителя К. Калчев, чрез пълномощника адв. И. Димитров. В същата се прави оплакване, че така постановеното определение е неправилно, като се излагат съответни доводи. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение като неправилно и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответният по частната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София не взел становище. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. С обжалваното определение Административен съд – София град е отменил протоколно определение от 17.09.2024г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания, и е спрял производството по делото до постановяването на тълкувателно решение по адм.д. № 2/2024г. по описа на Върховния административен съд. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че във Върховния административен съд е налице висящо тълкувателно дело № 2 за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд със следния въпрос: „Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?“. Отбелязано е, че от данните по делото е видно, че ревизионното производство е образувано със ЗВР № Р – 22220622002059 – 020 – 001 от 26.04.2022г., издадена от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, на когото е възложено със заповед № РД -01 – 787 от 08.11.2021г. на и.д. директор на ТД на НАП София са изпълнява функции на компетентен орган по чл.112, ал.2, т.1 ДОПК, считано от 08.11.2021г., в качеството му на служител, за който съгласно заповед № З – ЦУ – 3287 от 08.11.2021г. на зам.изп.директор на НАП не се прилагат правилата на чл.7,ал.1 и чл.8 ДОПК, като същият е участвал и при издаването на оспорения ревизионен акт. Посочено е още, че жалбоподателят е със седалище в гр.София и съгласно чл.8,ал.1, т.3 ДОПК компетентна териториална дирекция за производствата по ДОПК е ТД на НАП – София. По изложените мотиви административният съд е приел, че постановяването на тълкувателно решение от колегиите на ВАС е от съществено значение за решаването на спора по делото, поради което производството по същото следва да бъде спряно на основание чл.229,ал.1, т.4 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК до постановяване на тълкувателно решение. Определението на Административен съд – София град е не правилно. Основното оплакване, които се поддържа в частната жалба, е за неправилно приложение на закона. Навеждат се доводи, че административният съд не е съобразил тълкуването на закона, дадено в тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г., ОСГТК, според което при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Административно дело № 6510/2023г. по описа на Административен съд – София град е образувано по жалба на „Геоексперт България“ ЕООД, ЕИК 200425291, против ревизионен акт № Р – 22220622002059 – 091 – 001 от 19.01.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 524/27.04.2023г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, с който на дружеството са определени общо задължения по реда на ЗДДС /главница и лихви/ в размер на 149 125,21лв. При условията на чл. чл.8,ал.1, т.3 ДОПК компетентна териториална дирекция за производствата по ДОПК е ТД на НАП – София, поради което спорът по делото действително попада в приложното поле на въпроса, предмет на тълкувателно дело 2/2024г- по описа на ВАС за действителността на подобен род ревизионни актове. В случая обаче първоинстанционният съд не е съобразил тълкуването на закона, дадено в тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на Върховния касационен съд, по т. д. № 8/2013 г., Общо събрание на гражданска и търговска колегия, според което при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция При това положение като неправилно определението на първоинстанцинния съд за спиране на производството по делото следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на осн. чл.222,ал.1 във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,