Определение № 2360 от 03.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1017/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от ,,Книбекс“ ООД, чрез процесуалните му пълномощници, с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото дело определение № 1864 от 24.06.2026 г., като в полза на дружеството се присъдят сторените пред касационната инстанция в производството по чл. 288 ГПК разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 евро. Искането е мотивирано с твърдение, че с депозирания от дружеството отговор на подадената от касатора В. Г. Д. касационна жалба своевременно е заявено присъждане на сторени от ответника по касация разноски за ангажиране на адвокат за защитата му в производството пред касационната инстанция, като уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 евро е надлежно доказано с приложените към отговора договор за правна услуга, фактура, платежно нареждане и справка, удостоверяваща постъпването на сумата по банкова сметка на ангажираното адвокатско сдружение. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – В. Г. Д., чрез процесуален пълномощник, с изразено становище, че правната защита и съдействие, оказана на ответника по касация, се е ограничила единствено до подаване на отговор на касационната жалба, което е само част от предмета на сключения договор за правна защита и това обстоятелство следва да бъде отчетено при присъждане на сторените от молителя разноски. Релевира и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съответно обосновано с твърдение, че платеното от ,,Книбекс“ ООД адвокатско възнаграждение е в завишен размер съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и не е съобразено с критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о., като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от легитимирана страна в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, молбата е частично основателна по следните съображения: Производството по т. д. № 1017/2026 г. на ВКС, І т. о., е образувано по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Г. Д. срещу решение № 58 от 06.10.2025 г., постановено по в. т. д. № 29/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 274 от 04.11.2024 г. по т. д. № 409/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което са били отхвърлени исковете, предявени от В. Г. Д. срещу ,,Бутед“ АД и ,,Книбекс“ ООД, за приемане за установено по отношение на ответниците съществуването на вземане на ищеца по отношение на ответните дружества – авалисти по запис на заповед, в размер на 1 300 000 евро, представляващо част от главницата по поетото от К. Х. С. менителнично задължение по запис на заповед, издаден на 15.06.2010 г. в [населено място], с падеж на 15.06.2020 г., ведно със законната лихва върху задължението, считано от 20.08.2021 г. (датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК), до окончателното изплащане на главницата. Настоящият състав с определение № 1864 от 24.06.2026 г. по т. д. № 1017/2026 г. на ВКС не е допуснал въззивното решение до касационно обжалване, като с оглед изхода на делото се е произнесъл по разноските на ответника по касация ,,Бутед“ АД, но е пропуснал да стори това касателно сторените в производството разноски за платено адвокатско възнаграждение от другото ответно по касация дружество - ,,Книбекс“ ООД. Безспорно, видно от приложените към отговора и посочени от молителя в молбата му по чл. 248 ГПК доказателства, е доказано уговарянето и заплащането по банков път на адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 евро, дължимо за защитата на дружеството пред ВКС. Като съобрази релевираното от насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК допустимо възражение, настоящият състав намира, че в случая е налице основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение с оглед прекомерността му. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 г., въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение – в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и, ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая, наред с обжалваемия интерес, следва да бъде съобразено, че осъществената защита в производството пред касационната инстанция се е изчерпала единствено с депозиране на отговор на подадената касационна жалба, съдържащ аргументи за неоснователност на доводите на касатора по чл. 281, т. 3 ГПК и доводи във връзка с поставените въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по първият от които е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС, а всички останали са се основавали на твърдeни от касатора нарушения на съдопроизводствените правила и като такива представляват оплаквания за процесуална незаконосъобразност, която не е основание за допускане на касационно обжалване, а евентуално основание за касиране на решението, което обаче не е предмет на преценка в рамките на селективната фаза на процеса по чл. 288 ГПК. Тези обстоятелства са улеснили ответника по касация в организиране на защитата му пред касационната инстанция. Визираните обстоятелства и спецификата на производството по чл. 288 ГПК обуславят извод, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което адвокатско възнаграждение от 15 000 евро е прекомерно и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено на 10 000 евро, който размер е справедлив и обоснован съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. второ във вр. ал. 1 ЗАдв. Присъждането на по-ниско от това възнаграждение, в каквато насока са съображенията на насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК, би се явило непропорционално и неадекватно на положения от адвоката труд. По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо т. о.