Определение № 1979 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 550/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Екс Агро 20“ ЕООД срещу определение № 1777 от 10.12.2025 г., постановено по административно дело № 240/2025 г. от Административен съд Ямбол, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2022 с изх. № 02-280-2600/1182 от 14.11.2024 г. (УП) на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“(ДФЗ) относно извършените намаления в частта, с която се иска отмяна на посоченото УП като унищожаемо и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението, като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна с указания за възможността в тридневен срок от получаването й да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на дружеството срещу посоченото по-горе УП, чието правилно наименование е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, обвързани с площ за кампания 2022 АС Ямбол приема, че подадената на 12.06.2025 г. жалба срещу него в частта, в която същото е оспорено като незаконосъобразно е просрочена. Този извод съдът е формирал въз основа на факта, че писмото е изтеглено от системата за информационни услуги (СЕУ), която е част от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), създадена за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция от ДФЗ по чл. 30 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) извън въведения с разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗПЗП след изменението публикувано в ДВ бр. 85/2004 г. в сила от 08.10.2024 г., шестмесечен срок. Прието е по делото, че оспореното УП е публикувано в СЕУ на 19.11.2024 г., при което срокът за изтеглянето му е изтекъл на 19.05.2025 г., при което срокът за оспорването му предвид разпореденото в чл. 28, ал. 3 ЗПЗП е започнал да тече от следващия ден 20.05.2025 г. и следователно и е изтекъл на 02.06.2025 г., при което подадената на 12.06.2025 г. жалба срещу него, в частта, с която същото е оспорено като незаконосъобразно е недопустима, като подадена след изтичане на преклузивния срок. Определението е правилно. Жалбодателят не оспорва констатациите на съда относно датата на публикуване в СУЕ на УП, установява, че е изтеглил същото на 03.06.2025 г., но твърди, че при изтеглянето му от СЕУ е получил информация, че срокът за оспорването му е 14-дневен, при което изводът за просрочие на жалбата е неправилен поради този факт. Счита също, че при така получената информация от СЕУ относно срока за обжалване на акта неправилно е прието в обжалваното определение, че срокът за оспорване не е спазен. Наведеният довод е неоснователен, тъй като съгласно разпоредбата на § 12, ал. 1 към ПЗР към ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 8.10.2024 г.) за започналите и неприключили до влизането в сила на този закон производства, за които няма влязъл в сила индивидуален административен акт, с който се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по схемите и мерките, за които редът за подаване на заявление е определен в наредбата по чл. 32, ал. 5, какъвто е и конкретния случай, се прилага чл. 28, ал. 3 ЗПЗП. Освен това от представеното на л. 95 от първоинстанционното дело уведомление е посочено, че с изтеглянето на акт № 2787716 същият се счита за връчен от момента на изтеглянето му и от следващия ден тече 14-дневния срок за обжалването му, като от представените доказателства, вкл. приложения на л. 140 от същото дело Журнал за изтеглени индивидуални административни актове не може да бъде направен извод, че актът с посочения номер е идентичен с обжалваното УП с посочения по-горе номер. Правилно съдът, при приложението на чл. 28, ал. 3 ЗПЗП и предвид § 12, ал. 1 ПЗР към ЗИД ЗПЗП приема, че подадената жалба в частта, в която процесното УП е оспорено като незаконосъобразно е недопустима при наличие на предпоставките по чл. 159, т. 5 АПК и оставя същата без разглеждане и прекратява производството по делото. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение