Определение № 10841 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8664/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. П. Р., чрез пълномощник адв. В. Аркадиева, против определение № 8454 от 29.06.2026г., постановено по адм. дело № 1016/2026г. по описа на Административен съд Варна. По наведени в частната жалба доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, постановен при грешни изводи, незаконосъобразен и нецелесъобразен, се претендира отмяната му. Ответникът – областен управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуален представител, депозира отговор на частната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност, поради което моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на В. П. Р. против изричен отказ, обективиран в писмо изх. № РР-26-9400-17(3)/19.03.2026г. на областния управител на област Варна, за издаване на заповед за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание (СО) местност „[местност]“, землище на гр. Варна, в частта за ПИ № 940, в условията на евентуалност - против мълчалив отказ на областния управител на област Варна за издаване на заповед с посочения предмет. С обжалваното определение решаващият състав на Административен съд Варна е оставил без разглеждане жалбата на В. П. Р. против изричен отказ, инкорпориран в писмо изх. № РР-26-9400-17(3)/19.03.2026г. на областния управител на област Варна, както и против негов мълчалив отказ за издаване на заповед за одобряване на ПНИ на СО м. „[местност]“, землище гр. Варна, в частта за ПИ № 940 и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК, поради липса на годен за оспорване индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е установил, че оспорващият е сезирал областния управител на област Варна с искане-покана вх. № РР-26-9400-17/13.02.2026г. за издаване на заповед за одобряване на ПНИ на СО м. „[местност]“, землище гр. Варна, в частта за ПИ № 940, в отговор на което е издадено писмо изх. № РР-26-9400-17(3)/19.03.2026г. Изложил е, че производството по издаване на заповед за одобряване на ПНИ представлява сложен фактически състав, регламентиран в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б ППЗСПЗЗ, включващ и произнасяне на помощни органи. Задължението на областния управител да постанови заповед по § 4к, ал. 6 ЗСПЗЗ не възниква след сезиране с покана от собственик, а едва след като са изпълнени условията по чл. 28б ППЗСПЗЗ. С оглед на това е преценено, че оспореното писмо не представлява изричен отказ на органа да издаде заповед по § 4к, ал. 6 ЗСПЗЗ във връзка с отправено до него искане-покана, а има единствено уведомителен и разяснителен характер за естеството на процедурата по одобряване на ПНИ. Наред с това е съобразено, че за областния управител е възникнало задължение за произнасяне в тази част на ПНИ още с получаване на решение № 13165 от 05.11.2010г., постановено по адм. дело № 1703/2010г. на Върховния административен съд, съставляващо изпълнително основание по чл. 268, т. 2 АПК, като защитата срещу неговото неизпълнение се осъществява по реда на чл. 294 и сл. АПК, а не чрез оспорване по реда на чл. 145 и сл. АПК на твърдян изричен/мълчалив отказ за издаване на заповед за одобряване на ПНИ. Същевременно, предвид изричното произнасяне по подаденото искане-покана е направен извод, че не е формиран и мълчалив отказ, а оттам и че липсва заявеният предмет на оспорване. Обжалваното определение е правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло преценката на решаващия съд за липса на годен предмет на оспорване, дефиниран в жалбата като изричен, евентуално – мълчалив отказ на областния управител на област Варна да издаде заповед за одобряване на ПНИ на СО м. „[местност]“, землище гр. Варна, в частта за ПИ № 940. Както точно е отбелязано от съда, процедурата по одобряване на ПНИ представлява сложен фактически състав, разписан в чл. 28б ППЗСПЗЗ. Задължението на областния управител да издаде заповед за одобряване на ПНИ, като краен акт по процедурата, възниква, едва след като са изпълнени предпоставките по чл. 28б ППЗСПЗЗ, включително, след като е налице произнасяне от посочения в разпоредбата помощен орган /комисия/, а не след сезиране от собственик на имот, включен в ПНИ. Ето защо в разглеждания случай не е налице нито изричен, нито мълчалив отказ на компетентния орган да се произнесе по отправено до него искане, а издаденото в отговор на подаденото от оспорващия искане-покана писмо изх. № РР-26-9400-17(3)/19.03.2026г. има единствено разяснителен характер за същността на процедурата и причините, довели до нейното забавянето, както и на какъв етап е понастоящем. Впрочем задължението на областния управител да издаде заповед за одобряване на ПНИ в посочената част следва от цитираното решение на ВАС от 2010г., с което заповедта за одобряване на ПНИ от 2007г. е отменена в съответните й части и преписката, включително в частта за ПИ № 940, му е върната за ново произнасяне съобразно дадените от касационната инстанция указания. Защитата срещу неизпълнение на съдебното решение следва да се търси по реда на чл. 304 АПК. Освен това, тъй като влязлото в сила съдебно решение представлява изпълнително основание по чл. 268, т. 2 АПК, бездействието на органа по изпълнението, какъвто е областният управител, да предприеме изпълнителни действия може да се оспори по реда на чл. 294 и сл. АПК, но не и чрез оспорване на изричен/мълчалив отказ на органа, тъй като такъв не е формиран. По изложените съображения, като е достигнал до същия краен извод по аналогични съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено претендираното с отговора на частната жалба юрисконсултско възнаграждение в размер на 102 евро, определено съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение