Решение № 2625 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2137/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу Решение № 25984/ 05.12.2024 г., постановено по административно дело № 6224/ 2024 г. на Административен съд- София- град (АССГ). Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Моли да се отмени като неправилно решението на адм. съд, като се постанови решение по същество и се потвърди като правилно и законосъобразно Решение № Ж- 446/ 20.05.2024 г. на КЕВР. Постъпила е и касационна жалба на "Български Енергиен Холдинг" („БЕХ“) ЕАД срещу Решение № 25984/ 05.12.2024 г., постановено по адм. дело № 6224/ 2024 г. на Административен съд- София- град. Смята, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за необоснован извода на съда, че в решението КЕВР не е посочила и анализирала съответно приложимите законови и договорни норми. Моли за отмяна на обжалваното решение. Ответникът- П. С. П. в два писмени отговора, подадени чрез адв. Д. Павлова от АК Бургас, оспорва касационната жалба на КЕВР и БЕХ ЕАД. Счита, че правило първоинстанционният съд е обявил нищожността на решението на КЕВР, доколкото административният орган не се е съобразил с дадените указания на ВАС. Моли да се отхвърли касационната жалба и потвърди, като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение на АССГ. При условията на евентуалност, моли да се отмени същото като незаконосъобразно, доколкото административният орган не е извършил дължимото действие да възрази срещу немотивираното прекратяване на правоотношенията на члена на Надзорния съвет на ЕСО ЕАД. Касационният жалбоподател- Комисия за енергийно и водно регулиране, в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Петрова, излага съображения, поради които моли да се постанови решение, с което се отмени първоинстанционното решение на АССГ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател- Български Енергиен Холдинг ЕАД, в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Ангелова, моли да се постанови решение, с което се отмени изцяло обжалваното решение на АССГ. Иска решаване на делото по същество, като се потвърди законосъобразността и правилността на Решение № Ж- 446/ 20.05.2024 г. на КЕВР. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Изцяло споделя аргументите на жалбоподателите, че в случая не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, която влече нищожност на проверявания съдебен акт на КЕВР. Представя аргументи в писмено заключение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното съдебно решение е ОБЯВЕНА НИЩОЖНОСТТА на Решение № Ж-446 от 20.05.2024 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. ВЪРНАТА е преписката на КЕВР за произнасяне по жалба с вх. № 02-0187/1 от 25.03.2022 г. от П. П., при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на решението, както и Решение № 6439/ 15.06.2023г. по адм. дело № 866/ 2023г. на ВАС по описа на същия съд. Адм. съд за да достигне този резултат е приел, че на 24.03.2022 г. на жалбоподателя е връчено Писмо с per. № 02-0187/ 15.03.2022 г. от БЕХ (л.91 от делото на АССГ), с което същият е уведомен, че с решение по т. 1.3. от Протокол № 14-2022/ 14.03.2022г. от проведено заседание на Съвета на директорите на БЕХ е освободен, като член на Надзорния съвет на ECO ЕАД без освобождаване от отговорност, при условията на чл. 81 е, ал. 3 от Закона за енергетиката. На 25.03.2022 г. от П. П. е подадена жалба до КЕВР чрез БЕХ ЕАД с вх. № 02-0187/ 1 от 25.03.2022 г., на основание чл. 81 е, ал. 3 във връзка с чл. 81д, ал. 11 от ЗЕ срещу Решението по т. 1.3. от Протокол № 14-2022/ 14.03.2022г. от проведено заседание на Съвета на директорите на БЕХ, на което П. П. е освободен като член на Надзорния съвет на ECO ЕА. В резултат на 05.04.2022 г. Комисията се произнася с Решение № Ж-114 от 05.04.2022 г., с което е отхвърлена жалбата като неоснователна. С Решение № 6439 от 15.06.2023 г. по адм. дело № 866/ 2023г. на ВАС е отменено Решение № 6761 от 14.11.2022 г. по адм. дело № 3964/ 2022 г. по описа на АССГ, като вместо него се отменя Решение № Ж-114 от 05.04.2022 г. на КЕВР и преписката е върната за ново разглеждане от административния орган. При повторното разглеждане е постановено и обжалванoто в настоящето производство Решение № Ж-446 от 20.05.2024 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1, т. 4, чл. 81е, ал. 3, във вр. с чл.81д, ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 142, ал. 1, т. 4 и чл. 149, ал. 6 от Наредба № 3/21.03.2017г. за лицензиране дейностите в енергетиката е прекратена преписката, образувана по жалба на П. С. П. срещу решение по т. І.3.2 от Протокол № 14-2022 от 14.03.2022 г. на Съвета на директорите на „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД, поради неоснователността ù. От правна страна административният съд приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при пълно несъобразяване и неизпълнение на дадените от ВАС указания. С Решение № 6439/ 15.06.2023г. по адм. дело № 866/ 2023г., ВАС е отменено Решение № Ж-114 от 05.04.2022г. на КЕВР, поради липса на мотиви. Сметнал, че новото Решение № Ж-446 от 20.05. 2024 г. е почти идентично по съдържание на отмененото Решение № Ж-114 от 05.04.2022 г. Посочил, че Комисията отново се позовала на датата на влизане в сила на ЗПП, без да изпълни указанията на ВАС, че в случая следва да се съобрази § 10 от ПЗР на правилника за приложение на ЗПП, когато се търси основание са приложимост клаузите на сключения Договор за контрол с член на Надзорния съвет на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД № РД- ЛС-НС-ЕСО-6. Преценил, че в тази хипотеза на чл. 177, ал. 2 от АПК попадат и случаите, в които административният орган постанови акт, без да изпълни задължителните указания на съда, с които преписката му е върната за ново произнасяне след отмяна на първоначално постановения от него акт с влязло в сила съдебно решение. При тази правна рамка съдът приел, че оспореното решение на КЕВР е нищожно. Тази нищожност е прогласена и преписката върната на КЕВР за произнасяне по жалбата с вх. № 02-0187/1 от 25.03.2022 г. на П. С. П., при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на решението и решението на ВАС № 6439/ 15.06.2023г. по адм. дело № 866/ 2023г. по описа на същия съд. Върховният административен съд, намира, че жалбата е основателна, като съдебното решение е НЕПРАВИЛНО, поради противоречие с материалния закон. Административният съд е направил погрешен правен извод за нищожност на обжалваното Решение № Ж- 446 от 20.05. 2024 г. на КЕВР, тъй като не е тълкувал точно разпоредбата на чл.177 АПК. За нищожни по силата на чл.177, ал.2 АПК се считат актове, постановени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, с което спорът е окончателно разрешен. При формирана сила на присъдено нещо по отношение на повдигнатия спор. При връщане с установени процесуални нарушения се повтарят отново порочните процесуални действия с цел законосъобразен резултат на спора- чл. 222, ал. 2 АПК. Тяхното неспазване води до нарушение на съдопроизводствените правила- чл.224 АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът, който отменя обжалван пред него административен акт и връща преписката за ново разглеждане, всъщност не да дава указания на административния орган как да бъде решена преписката по същество. Аргументи за това заключение се съдържат в чл.173, ал.1 и ал.2 АПК, който урежда правомощията на съда в случаите на отмяна на административния акт, които се различават в зависимост от това дали той може да се произнесе по същество вместо административния орган. Съгласно чл.173, ал.1 АПК, когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен, поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона- чл.173, ал.1 АПК. ВАС в отменителното решение не е указал на КЕВР крайния резултат от жалбата- дали тя е основателна или неоснователна, а единствено посочва, че КЕВР не е изложила достатъчно мотиви. Указанията са КЕВР да анализира и изследва още веднъж събраните доказателства и да ги съпостави с действащата нормативната уредба. Правно неиздържани са разсъжденията на съда за незаконосъобразност, поради това, че КЕВР е постановил същите фактически констатации и издал повторно административния акт на същото правно основание, при положение, че фактите и обстоятелствата по преписката, предмет на обсъждане, са едни и същи, съответно същият е и приложимият закон. Новите мотиви на КЕВР обсъждат същата фактология и въпросът е относно новостите в правната преценка на основателността на жалбата. Това, че голяма част от разгледаните факти и обстоятелства са разгледани отново не означава липсата на нов по задълбочен анализ. Видно от съдържанието на адм. акт, КЕВР е отчела указанията на ВАС при постановяване на Решение № Ж- 446 от 20.05. 2024 г. на КЕВР и е извършила допълнителен анализ на договорните клаузи и на законовите указания за предсрочно прекратяване на договор за управление, в резултат на което е достигнал до извод за неоснователност на оспорването на П. П.. В случая не е налице идентичност между Решение № Ж-114 от 05.04. 2022 г. на КЕВР и Решение № Ж- 446 от 20.05. 2024 г. на КЕВР. С това не може да се приеме, че КЕВР с второто решение не се е съобразила с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона от съдебното решение на ВАС. При постановяване на процесния административен акт, КЕВР е отчела указанията на ВАС и е извършила допълнителен анализ на договорните клаузи в договора за управление на П. П., както и на законовите основания за предсрочно прекратяване на договора. Също така, в хода по процедурата при постановяване на административния акт е извършен и повторен анализ и проверка по фактите и обстоятелствата по жалбата на П. П.. Всички тези обстоятелства са подробно отразени в мотивите на административния акт и неговия диспозитив е основан на събраните по делото доказателства, съпоставени с действащата нормативна уредба, т.е. постановен при стриктно спазвана на указанията на ВАС. При съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в Решение № 6439 от 15.06.2023г. по адм. дело № 866/ 2023г. на ВАС, а именно КЕВР, е посочила, че в Договор № РД-ЛС-НС-ЕСО-6 от 25.03. 2019 г. за контрол не са изброени изчерпателно основанието за неговото прекратяване, тъй като според 7.1.8. от него същият се прекратява в други случаи, предвидени в Устава на Електроенергиен системен оператор ЕАД и закона. КЕВР е посочила също така, че законова възможност за предсрочно прекратяване на договор за управление е предвидена в чл. 233, ал.4 от ТЗ, съгласно който членове на съвета на директорите и надзорния завет могат за бъдат освободен от длъжност и преди изтичане на мандата, за който са избрани. Тези допълнителни мотиви не са обсъдени от АССГ и не са преценени доколко мотивират надлежно издаденото решение. Правилно касационният жалбоподател счита, че това поражда необходимост за адм. съд да извърши анализ на допълнителните мотиви, изложени от КЕВР в Решение № Ж- 446 от 20.05. 2024 г. Едва при точна съпоставка на двете решения може да обсъди- достатъчни ли са допълнително изложените съображения. Административният съд е следвало да извърши пълна проверка на законосъобразността на повторно издадения административен акт с оглед основанията, предвидени в чл.146, т.1- 5 АПК. В диспозитива на съдебния акт той не може да препраща към указанията, дадени с друго съдебно решение. Що се отнася до предходното съдебно решение, от значение е дали дадените от съда указания са такива по тълкуването и прилагането на закона и в какъв аспект са обвързващи за административния орган. Поради това, че съдът не е извършил проверка на законосъобразността на Решение № Ж- 446 от 20.05. 2024 г. на КЕВР с излагане на същински мотиви, обжалваното съдебно решение следва да се отмени като неправилно и делото да се върне на съда за ново разглеждане от друг състав. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.22, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд състав на трето отделение