Решение № 13229 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6024/2015 г.

Решение № 13229 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6024/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна и Мирослава Петкова Димова срещу решение № 743/27.03.2015 г., постановено по адм. д. № 30/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, Първо отделение, I състав, като с първата жалба се иска отмяна на същото в частта, с която ревизионния акт е отменен, а с втората в частта, с която жалбата против ревизионния акт е отхвърлена. Заключението на прокурора е, че и двете жалби са неоснователни. Върховният административен съд - второ отделение приема, че двете касационни жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С касираното решение Варненският административен съд е отменил Ревизионен акт № 181300227/19.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 709/28.11.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който на Мирослава Петкова Димова, са определени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за д. п. 2010 г. в размер над 1221.44 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 289.59 лв. и е отхвърлена жалбата й против същия ревизионен акт и решение на директора на дирекция "ОДОП" - Варна, с който на лицето са определени допълнително задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за д. п. 2007 г. в размер на 2526.16 лв. главница и лихви за забава в размер на 1526.23 лв, както и допълнително задължения за данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ за д. п. за д. п. 2010 г. в размер до 1221.44 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер до 289.59 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че относно метода, по който е определена данъчната основа по чл. 122 от ДОПК подходът на органите по приходите да формират моментни отрицателни салда е в противоречие на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 17 от ЗДДФЛ данъчната основа за облагане с данък върху доходите е годишна, т. е. следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна година. При това положение, за да е налице основа за облагане по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, установеното превишение на разходите над приходите следва да е на годишна база. Незаконосъобразно е третирането на превишението на извършените разходи над получените доходи/ приходи за отделни месеци, дни или периоди в рамките на една данъчна година. Органът по приходите е игнорирал разпоредбите на ЗДДФЛ, които предвиждат облагането на доходите да се извършва на годишна база. Следва да се посочи, че волята на законодателя е достатъчно ясна. Данъчното законодателство не следва да бъде тълкувано разширително и не е възможно да се прилага по аналогия, досежно определянето на размера на данъчната основа и размера на дължимия данък. Това е съобразно въведеният с разпоредбата на чл. 60 от Конституцията на Република България, принцип за законоустановеност на данъците. В този смисъл се е произнесъл и Върховният административен съд на Република България, който в Тълкувателно решение № 3 от 06.06.2008 г., постановено по тълк. дело № 2/2008 г. изрично посочва, че "данъчни задължения не могат да се извличат по тълкувателен път, данъчните закони не могат да се тълкуват стеснително, разширително или да се прилагат по аналогия". Нещо повече, в свое Решение № 3 от 9 февруари 1996 г. по к. д. № 2/1996 г. Конституционният съд на Република България приема, че "принципът за законоустановеност на данъчните задължения се отнася до всички елементи, определящи размера на данъка - данъчния субект, данъчната основа и данъчна ставка". Независимо, че облагането се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК, изчисляването на данъка е следвало да се извърши от органа по приходите в съответствие с материалния закон, в който е предвиден, което в конкретния случай не е сторено. Тоест, при формиране на баланса на разполагаемите парични средства, органите по приходите е следвало да установят общия размер на всички получени суми, които са на разположение на лицето, съответно общия размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. С оглед изложените мотиви по-горе, в изпълнение на задължението си по чл. 160, ал. 1 от ДОПК и след като съобрази: датите на договорите за покупко-продажба на леки автомобили и посочените в тях суми, обстоятелството, че сделките са извършени в режим на СИО, паричния разход за издръжка средно на домакинство по данни от НСИ след приспадане на платените разходи за данъци и услуги, данните за движенията по банковите сметки на жалбоподателя и гореустановените несъответствия с изготвените баланси, както и констатациите на вещото лице по приетата по делото ССЕ, неоспорена от страните, в т. 1.1.2, т. 1.1.3, т. 1.1.4, както и изготвения паричен баланс на годишна база във вариант № 1, съдът определя балансите на разполагаемите парични средства, съответно данъчната основа и размера на дължимия данък и лихви, както следва: При гореустановените парични потоци е налице превишение на разходите над приходите 19332.27 лв. - 3428.27 лв. = 15834.00 лв., което следва да се приеме за основа за облагане по чл. 122 от ДОПК. Така определената от съда основа е по-голяма от установената при ревизията - 13375.63 лв., като сбор от отрицателните салда, поради което съобразно забраната по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, следва да остане основата по чл. 122 от ДОПК, установена с РА, съответно определения върху тази основа дължим данък в размер на 2526.16 лв. главница и лихви за периода 01.05.2008 г. - 19.08.2013 г. в размер на 1526.23 лв. В тази част оспорваният РА се явява законосъобразен и следва да се потвърди. Видно от заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира в частта на изготвения паричен баланс за 2010 г. - Вариант 1, вещото лице се е съобразило с поставената от съда задача. Установените от вещото лице постъпили и разходвани суми, кореспондират с документите по преписката, с изключение на констатираните от съда несъответствия между посочените разходи за живот в месечен размер на 330.16 лв. / за година в размер на 3961.92 лв./ и установените с настоящото решение такива в месечен размер на 314.42 лв. / за година в размер на 3773.04 лв./. Разликата от 188.88 лв. следва да се приспадне от общия размер на разходите на годишна база: 85024.60 лв. - 188.88 лв. = 84835.72 лв. При съпоставка между приходите и разходите за периода се установява превишение на разходите над приходите в размер на 84835.72 лв. - 72621.31 лв. = 12214.41 лв., което следва да се приеме за основа за облагане по чл. 122 от ДОПК. Дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е в размер на 1221.44 лв. Дължимата лихва за периода 01.05.2011 г. -19.08.2013 г., изчислена от съда с помощта на http:/www. calculator. bg, са в размер на 289.59 лв./ съгласно лихвен лист, неразделна част от настоящото решение/. Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваният РА е законосъобразен до размера на така определените с настоящото решение суми за д. п. 2010 г., поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата част над тези суми РА следва да се отмени. Решението е правилно. В хода на съдебното производство е приета ССЕ, неоспорена от страните. Вещото лице след запознаване със всички събрани по делото доказателства е изготвило парични потоци на ревизираното лице в табличен вид, в няколко варианта, като е изчислило и дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, ведно с лихвите за забава, за съответните д. п. По делото е прието и допълнително заключение към изготвената ССЕ, неоспорено от страните, в което във варианти вещото лице е преизчислило задълженията на жалбоподателката, съобразно представени допълнително доказателства по делото. При правилно определена основа за облагане и съобразяване със ЗДФФЛ са определени точно дължимите данъци от касаторката и е отменен частично ревизионния акт, което прави неоснователни и двете касационни жалби, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила, както е постановено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение