Решение № 1333 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6654/2017 г.

Решение № 1333 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6654/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Т. М., представен от адв. Г. Н., срещу решение № 731/21.04.2017 г. на Административен съд Б. по адм. д. № 996 по описа за 2015 г., с което е отхвърлено оспорването й срещу ревизионен акт /РА/ № Р-02-1300722-091-001/25.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б.. О. на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон, съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Конкретните доводи са за грешка в познавателната дейност на съда във връзка с констатациите му за отнасяне към разходите на данъчнозадълженото лице на внесени от нея суми по личната й банкова сметка, които представляват средства на дружество на нейния съпруг. Настоява паричният недостиг в ревизираните данъчни периоди да се определи по заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответника по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДДОДОП/ Б. не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Пред АС Б. е оспорен РА, с който, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, в тежест на Т. М. са установени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2010 и 2011 г. в размери съответно 1 539.71 лева и 12 900.82 лева със закъснителни лихви съответно 602.02 лева и 3 714.80 лева. Според приходната администрация в двата ревизирани данъчни периоди данъчният субект е извършил разходи надвишаващи декларираните и обложени доходи. Паричният недостиг /изчислен при съпоставка на приходите и разходите при разплащания в брой/ е определен за презюмиран доход. Прието е, че към 01.01.2010 г. РЛ е притежавало разполагаеми парични средства в размер 22 221.92 лева. Годишната данъчна основа е определена като отрицателната парична разлика е намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/. Към нея е отнесена ставката по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за определяне на размера на данъчното задължение. Установяванията на първостепенния съд в обжалваното решение следват тези на администрацията в РА и представляващия неразделна част от него РД. Съдът е приел, че са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като отрицателното парично салдо сочело на недекларирани получени доходи. За 2010 г. при съпоставката на разходваните и получените парични средства общият размер на средствата във вх...дящите парични потоци включва начално салдо 22 221.91 лева, трудово възнаграждение от 4 611.81 лева, пенсия 2 609.71 лева и дарение в размер 18 580.10 лева. Към разходите са отнесени тези за издръжка и живот по данни от НСИ - 3 960 лева, внесен дялов капитал 1 000 лева и вноски по банкови сметки 62 130 лева. Облагаемият доход от 20 050.29 лева е преобразуван по реда на чл. 30 ЗДДФЛ и към получената данъчна основа е отнесена ставката по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. По подобен начин е определена и ДО за 2011 г., като за формиране на недостига на парични средства към разходите е отнесено внасянето на суми по лични банкови сметки в размер 160 743.83 лева. Облагаемият доход за доходите с неустановен произход е 134 672.41 лева. Съдът е приел, че не е доказана тезата на жалбоподателката за внасяне по личните й банкови сметки на средства на "Марко груп" ЕООД, в което тя полага зависим труд и едноличен собственик на капитала е нейния съпруг. Изследвал е движението по банковите сметки на М. в съпоставка с отразените в дневника за продажбите към съответните дати фактури и е установил, че внесените суми са по-големи от стойността на фактурите, както и че не всички внесени по сметката на М. суми са били впоследствие преведени на "Марко груп" ЕООД. Последващият превод към "Титан Комерс 77" ЕООД не можел да се обвърже със стопанската дейност на "Марко груп" ЕООД, тъй като в дневника за покупки не са отразени фактури от Титан. В първоинстанционното решение е зачетена презумптивната доказателствена сила на РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съдът е мотивирал отказа си да се довери на заключенията на ССЕ. Първото се основавало на неустановени по делото факти, а второто съдържало констатации за невъзможен контакт с дружествата, на връзката с които се основава защитната теза на жалбоподателката. Първоинстанционното решение е правилно. В касационната жалба са ревокирани доводите от оспорването по административен ред и от първоинстанционната жалба, на които е отговорено както в решението на ДДОДОП, така и в първоинстанционното решение. В съответствие с коректно дадените от първостепенния съд указания за начина на разпределяне на доказателствената тежест, за жалбоподателя е била обвързаността да проведе главно насрещно доказване на извършеното от него при внасянето на пари по лична банкова сметка разпореждане с чужди парични средства - такива на дружеството, в което работи по трудово правоотношение. Последващото внасянето на парите по сметките нареждане за превеждането им към сметки на трети лица - "Марко груп" ЕООД и "Титан комерс 77" ЕООД не обуславя единствено възможен извод за разпореждане с чужди средства. Доказването с информацията за движението по банковите сметки е разколебано със средствата на насрещното доказване - фактурираните от "Марко груп" ЕООД доставки са на значително по-малка стойност от превода на М. към това дружество, а Титан не е съконтрахент на "Марко груп" ЕООД и не е издало фактури, за които да се плаща с пари които да са на "Марко груп" ЕООД, но разполагаеми по сметка на М.. Без да се твърди и установява друго основание за своене от М. на внесените от М. пари по банковите й сметки в ревизираните периоди, е съобразен с презумпцията на чл. 123, ал. 1 ДОПК за съществуването на подлежащ на облагане доход при изразеното имуществено несъответствие. Не се отправят упреци към начина на прилагане от съда на материалния закон при определянето на данъчната основа и на размера на данъка. При съгласието на касационния съдебен състав с констатациите на първостепенния съд за облагаемия доход по раздел VI от гл. V на ЗДДФЛ, са споделими и правните му изводи за съществуването и размера на установените с РА публични задължения. Това мотивира оставяне в сила на обжалваното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение