Решение № 601 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12942/2015 г.

Решение № 601 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12942/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-П. моли да бъде отменено решение № 1884/14.10.2015 г. по адм. д. № 1358/2015 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 161401545/19.08.2014 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Н. Т. по съображения в писмено становище поддържа, че РА е нищожен поради противоречие между чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Алтернативно поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила като й бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 161401545/19.08.2014 г. на ТД на НАП-П., с който са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви за 2008 г. - 2011 г., задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО с лихви за периода 2007 г. - 2011 г. след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - доходи с неустановен произход. Доводът за нищожност на РА е неоснователен предвид тълк. р. № 5/13.12.2016 г. по тълк. д. № 10/2016 г. на ОСС на ВАС. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за неправилно определени в РА задължения на ревизираното лице за данък с лихви и осигурителни и здравни вноски с лихви за ревизираните периоди. Правилно съдът е приел, че не е доказано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК. В РА е прието, че внесените суми по банкова сметка на ревизираното лице през 2007 г. - 2011 г. от свидетелката М. К. не представляват предоставени заемни средства, които ревизираното лице връщала при посещенията си в гр. Б., а са доходи с неустановен произход. Съдът е кредитирал показанията на свидетелката К. и съпруга й, който е кум на ревизираното лице, въпреки приятелските им отношения, предвид тяхната непротиворечивост, представените доказателства, че семейство К. са разполагали със средства от продажба на апартамент, за да предоставят заемите и представените писмени обяснения от К. още в ревизионното производство в същия смисъл. Преценката на свидетелските показания е извършена от съда по правилата в ГПК. В касационната жалба за пръв път касаторът поддържа, че ревизираното лице закупувала стоки от Гърция и Турция, които посещавала няколкократно през ревизираните години, които предоставяла на К. за продажба в магазина на мъжа й в Б. и преведените суми по банковата сметка представлявали цена на продадените стоки, а не заемни средства. Констатации в РА в този смисъл липсват, както и доказателства за закупуване на стоки от съседните държави, пътуване до гр. Б. и предоставяне на стоки за продажба на св. К. в магазина. Тезата не следва да се обсъжда като направена едва в касационната инстанция, освен, че е недоказана. Правилно съдът е приел, че са оборени констатациите в РА за неустановен произход на получените средства по банков път и тяхното връщане. Съдът като е отменил РА в частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви и осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО с лихви за ревизираните периоди е постановил законосъобразно решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да заплати на ревизираното лице 800 лв разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,