Определение № 3339 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2610/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. Ч. П. срещу Определение № 4871/06.02.2026 г. на Административен съд София – град (АССГ), постановено по адм. дело № 12808/2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на С. Ч. П. срещу Решение № 928 от Протокол № 51/13.11.2025 г. на Столичен общински съвет в частта му по т. 6 и е прекратено производството по делото. По съображения, изложени в частната жалба, частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Столичен общински съвет, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ по адм. дело № 12808/2025 г. е образувано по жалба на С. Ч. П. срещу Решение № 928 от Протокол № 51/13.11.2025 г. на Столичен общински съвет, в частта му по т. 6. С т. 6 на обжалваното решение, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8, ал. 2, чл.52, ал. 5, т. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 35, ал. 4 от Закона за общинската собственост, §8, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ПР на Закона за устройство на територията чл. 199, ал. 1 от Закона за устройство на територията, СОС е приел Столична община да преведе на район „Панчарево“ не по-малко от постъпилите средства по сключения договор за прехвърляне на собствеността по отношение имотите по т. 2 и т. 3 от решението с оглед изпълнението на дейности от местно значение. За да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството по делото, на основание чл. 159, т. 4 АПК, първоинстанционният съд е приел, че при оспорване на административни актове правният интерес трябва да е пряк и непосредствен. Изложил е съображения, че в случая отмяната на посочената точка от решението на СОС по никакъв начин не би породила непосредствена промяна в правното положение на оспорващия и не би довела постъпилите средства от възмездното прехвърляне на общински имоти да бъдат разходвани спрямо желанието на С. Ч. П., а именно за ремонт на улици в [населено място] и по-конкретно за ремонт на улиците [заличен текст], [заличен текст] и [заличен текст], по които, според твърдения на жалбоподателя, той регулярно се придвижва. С оглед твърденията за неспазване на чл. 52, ал. 5, т. 1 ЗМСМА, административният съд е посочил, че [населено място] е част от десетте населени места в район „Панчарево“, поради което са налице предпоставките въпросните средства да бъдат насочени именно към съответното населено място. Определението е правилно като резултат, при следните допълващи и коригиращи мотиви. Съгласно чл. 45, ал. 3 ЗМСМА, актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд. Съгласно чл. 45, ал. 12 ЗМСМА, за неуредените въпроси по издаването, оспорването и изпълнението на актовете на общинските съвети и кметовете се прилагат правилата за административното производство, установени със закон. На основание тези разпоредби не може да се отрече безусловно правото на физически и юридически лица да обжалват актове на общинския съвет. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. По този начин физически лица, предвид цитираните по-горе разпоредби на чл. 45, ал. 3 и ал. 12 ЗМСМА, биха имали правото да оспорят акт на общинския съвет, ако актът засяга или застрашава техни права, свободи или законни интереси, или създава задължения за тях. При оспорване на акт на общинския съвет от физическо лице, както е в процесния случая, следва да се провери дали за това лице е налице правен интерес от оспорването, доколкото наличието на правен интерес от оспорване на административен акт е конституционно изискване, изрично посочено в разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Засягане е налице, когато административният акт нарушава или застрашава права или законни интереси на гражданите и юридическите лица. Интересът трябва да е личен и пряк, а такъв е налице, когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. Правилно АССГ е приел, че за С. Ч. П. липсва правен интерес да оспорва Решение № 928 от Протокол № 51/13.11.2025 г. на Столичен общински съвет, в частта му по т. 6, тъй като то не засяга и не застрашава пряко и непосредствено негови права, свободи или законни интереси и не създава задължения за него. С. Ч. П. не е адресат на решението на СОС и евентуалната му отмяна няма да промени нищо в правното му положение. За жалбоподателя липсва личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството. По изложените съображения обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение