Определение № 3197 от 12.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2211/2025 г.

Производството е образувано по подадена от „Мив Кънстракшън“ АД молба, с посочено правно основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и искане за „обезсилване“ на влязло в сила решение № 662/13.11.2024 г. по т.д.№ 560/2024г. на Софийски апелативен съд. Наред с това се претендира и отмяна на постановеното в производство по реда на чл. 288 ГПК определение № 2217/11.07.2025 г. по т.д.№ 268/2025 г. на І т.о. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на исканото за обезсилване съдебно решение. Молителят обосновава искането си с обстоятелството, че с първоинстанционното решение, постановено по т.д. № 916/2022 г. на Софийски градски съд, са разгледани предявени от „Мив Кънстракшън „ АД против „БМ Лизинг„ ЕАД обективно съединени искове, с цена на иска съответно 45 563,61 лева – главница и 39 394,65 лева - законна лихва, представляващи изискуеми вземания на основание договор за заем от 23.12.2016г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №32597/2019 г. на Софийски районен съд, като исковете са отхвърлени. С постановеното въззивно решение № 662/13.11.2024г. по т.д.№ 560/2024г. на Софийски апелативен съд, по жалба на ищеца и настоящ молител срещу първоинстанционното решение, съдът се е произнесъл с диспозитив, с който, потвърждавайки отхвърлянето на исковете и възпроизвеждайки предмета им, е посочил цена на акцесорния иск 394,65 лева, вместо 39 394,65 лева. Молителят намира, че така постановеното въззивно решение е недопустимо и като такова следва да се обезсили, в производство по реда на чл. 303 ГПК, наред с отмяна на определението на ВКС, за недопускане на касационното му обжалване, доколкото не е констатиран от касационната инстанция и съответно отстранен сочения порок, като делото се върне на въззивна инстанция за повторно разглеждане. Ответната страна – „ БМ Лизинг „ ЕАД – оспорва допустимостта на молбата, като такава за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК, като намира, че визираният от молителя „порок„ по същество представлява допусната от съда очевидна фактическа грешка, видно от съдържанието на мотивите на въззивния акт, в които акцесорната претенция е разглеждана в размера, в който е действително заявена, която грешка е отстранима по реда на чл. 247 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата за отмяна е недопустима на две самостоятелни основания, както следва: Достатъчно ясно и ненуждаещо се от уточнение молителят визира противоречие между постановените първоинстанционно и въззивно решения в рамките на едно и също съдебно производство, по заведените от него искове срещу „БМ Лизинг“ ЕАД, което производство е приключило с постановяване на определение № 2217/11.07.2025г. по т.д.№ 268/2025г. на І т.о. на ВКС, за недопускане касационното обжалване на въззивното решение. С формулирания петитум – за обезсилване на въззивното решение и отмяна на определението на Върховен касационен съд, постановено в производство по чл. 288 ГПК, подадената молба е изначално недопустима. Подобна процесуална възможност за влязлото в сила - с потвърждаването му от въззивния съд и недопускането на касационно обжалване на въззивния акт - първоинстанционно решение не съществува. Молбата не се нуждае и от уточнение на петитума, тъй като единствено допустимия извънинстанционен контрол - по реда на глава ХХІV ГПК, не допуска друг, освен петитум за отмяна, в конкретната хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК – на онзи от постановените, противоречащи си влезли в сила съдебни актове, който се явява неправилен / чл. 307, ал. 4 ГПК /. Независимо от предходното основание за недопустимост, в молбата не се сочат две противоречащи си, влезли в сила съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не е приложима при противоречащи си решения на първа и въззивна инстанции, като последица от упражнения инстанционен контрол. За да е налице допустима молба за отмяна, от естество да бъде квалифицирана по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да се сочи тъждество между две самостоятелни едно от друго дела, с идентични страни и предмет, спорът по които е разрешен противоречиво или по които е налице противоречиво произнасяне по правни въпроси, включени в предмета на спора, по които се формира сила на пресъдено нещо / т. 5 ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС /. При това, молбата за отмяна следва да въвежда доводи за неправилност на едно от двете, влезли в сила противоречиви решения – противоречиво произнасяне по съществото на правния спор. Дори да биха били налице две самостоятелни, влезли в сила съдебни решения, при постановяване на едно от които е допусната очевидна фактическа грешка, какъвто е настоящият случай, то отново не би било приложимо основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Соченият от молителя „ порок „ на въззивния акт е отстраним по реда на чл. 247 ГПК. Тъй като подадената молба не съдържа твърдения за обстоятелства, от естество да бъдат подведени към формално сочената квалификация по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК, нито към която и да било друга по чл. 303, ал. 1 ГПК или чл. 304, ал. 1 ГПК, съгласно задължителните указания на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10 - същата следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение