Определение № 282 от 27.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 325/2009 г.

Производството е образувано по молба на [фирма] с искане да бъде разпоредено превеждането на сумата 165 865 лева, внесена последователно с две платежни нареждания от [фирма] по изп.д. № 201484404400914, образувано при ЧСИ С. Я., с рег. № 844 на КЧСИ, по което молителят е взискател. Молителят поддържа, че посоченото обезпечение е внесено по реда на чл.282, ал.2, т.2 ГПК и съобразно разпоредбата на чл.282, ал.4 ГПК е предназначено да обезщети понесените от него вреди поради забавяне на изпълнението на решението в резултат на подадената от [фирма] неоснователна касационна жалба. Твърди, че с влязло в сила решение № 227 от 11.01.2013г. по гр.д. № 15704/2011г. на СГС е уважен искът му за заплащане на обезщетение в размер на сумата 145 000 лева, дължима за периода от 04.06.2009г. до 03.11.2011г., през който е било спряно изпълнението на осъдителното решение по чл.108 ЗС поради подаване от страна на ответната страна на неоснователна касационна жалба и неоснователни молби за отмяна. Искане за превеждане на внесената парична гаранция по изп.д. № 201484404400914 е направено и от ЧСИ С. Я.. Ответникът по молбата [фирма], представлявано от адв. Б. Б., моли искането за бъде оставено без уважение, тъй като не е доказано изпълнение на разпоредбата на чл.282, ал.4 ГПК – искът за вреди е следвало да бъде заведен в двуседмичен срок от влизане в сила на решението на ВКС, с което е отхвърлена касационната му жалба. С определение от 04.06.2009г. по т.д. № 325/2009г. на ВКС, ТК, II т.о. е спряно изпълнението на решение № 349 от 03.11.2008г. по гр.д. № 2461/2008г. на СГС, IVВ състав, с което е оставено в сила решението на СРС, 26 състав от 16.02.2007г. по гр.д. № 10810/2004г. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от [фирма] ревандикационен иск по чл.108 ЗС, като е признато за установено, че ищецът е собственик магазин с площ около 154 кв.м., находящ се в [населено място], в сградата на [улица] е осъден ответникът [фирма] да предаде владението на процесния недвижим имот на ищец. С решение № 52 от 03.11.2011г. по т.д. № 325/2009г. на ВКС, ТК, II т.о. е оставено в сила въззивното решение № 349 от 03.11.2008г. по гр.д. № 2461/2008г. на СГС, IVВ състав, с което е оставено в сила решението на СРС, 26 състав от 16.02.2007г. по гр.д. № 10810/2004г. С определение № 66 от 18.03.2013г. по т.д. № 325/2009г. на ВКС, ТК, II ТО е оставена без уважение молбата на [фирма] за освобождаване на внесеното от него по сметка на ВКС на основание чл.282, ал.2 ГПК парично обезпечение в размер общо на сумата 165 865 лева. С решение № 472 от 13.03.2014г. по гр.д. № 2478/2013г. на САС, ГК, 1 състав е потвърдено решение № 227 от 11.01.2013г. по гр.д. № 15704/2011г. на СГС, I ГО, 20 състав, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 145 000 лева, претендирани частично от вземане, цялото в размер на 300 400 лева и представляващи обезщетение за претърпени в периода от 04.06.2009г. до 03.11.2011г. вреди от забавяне на изпълнението на решението на СГС, IV В състав по гр.д. № 2461/2008г., което забавяне е причинено от спиране на изпълнението на въззивното решение с определение на ВКС от 04.06.2009г. по гр.д. № 325/2009г. на II т.о. по молба но [фирма] и изразяващи се в лишаване от ползването на магазин с площ от около 154 кв.м., находящ се в [населено място], под сградата на [улица], на основание чл.282, ал.4 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от 17.11.2011г. до пълното й изплащане. С определение № 138 от 23.02.2015г. по т.д. № 1734/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на САС. Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, като взе предвид обсъдените данни, намира, че молбата за превеждане на внесеното обезпечение по сметка на ЧСИ С. Я. по посоченото изпълнително дело е основателна. Обезпечението, дадено от [фирма] на основание чл.282, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното осъдително решение за уважаване на предявения от [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС, е задържано съобразно чл.282, ал.4 ГПК, за да гарантира обезщетяването на вредите на носителя на вещното право от забавянето на изпълнението на въззивното решение. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за вредите, претърпени от [фирма] поради допуснатото на основание чл.282, ал.2 ГПК спиране на изпълнението, е уважен с влязло в сила решение, като на дружеството е присъдено обезщетение в размер на 145 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.11.2011г. Съгласно представеното удостоверение изх. № 044941/28.08.2015г., издадено от ЧСИ С. Я., изп.д. № 201484404400914 е образувано въз основа на изпълнителен иск, издаден по гр.д. № 2478/13г. на САС, ГО и изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 15704/2011г. на СГС, I ГО, 20 състав срещу [фирма] за посочените суми, като към 28.08.2015г. няма постъпили суми от длъжника и задължението възлиза на 145 000 лева – главница, ведно със законната лихва от 17.11.2011г. до окончателното й погасяване, както и разноски по образуваното изпълнително дело в размер на 7250 лева – адвокатски хонорар, 418,40 лева – обикновени такси и 10 693,45 лева – пропорционална такса, както и 9 304,68 лева – разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Неоснователно е възражението на ответника по молбата [фирма], че искът за обезщетяване на вредите от забавяне на изпълнението не е предявен в предвидения в чл.282, ал.4 ГПК двуседмичен срок. Решение № 52 по настоящото т.д. № 325/2009г., на ВКС, ТК, II т.о., с което касационната жалба на това дружество е оставена без уважение, е постановено на 03.11.2011г., а исковата молба, с която е предявен искът за обезщетяване на вредите от допуснатото по делото спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение, е подадена в СГС на 17.11.2011г. и е с рег. № 103933, видно от представеното по делото копие. Следователно са били осъществени предпоставките на чл.262, ал.4 ГПК, в какъвто смисъл е и Определение № 17 от 31.01.2012г. по настоящото дело. По изложените съображения внесената сума по обезпечението в размер общо на 165 865 лева следва да бъде преведена на ЧСИ С. Я., с рег. № 844 на КЧСИ по посоченото изпълнително дело за погасяване на задълженията на [фирма] по влязлото в сила решение № 227 от 11.01.2013г. по гр.д. № 15704/2011г. на СГС, I ГО, 20 състав. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение