Определение № 1711 от 03.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 870/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Обединена Българска банка“ АД срещу определение № 624 от 05.03.2025 г. по т. д. № 1372/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 5943 от 21.11.2023 г. по т. д. № 1372/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта за разноските досежно присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил възражението му относно приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. Излага, че е признал иска и не е давал повод за завеждане на делото, поради което не следва да отговаря за разноските по делото. Добавя, че въззивният съд не е приложил практиката на СЕС по дело С – 438/22 г. и не е съобразил отразените в решението критерии. Счита, че при определяне на възнаграждението на осъществилия безплатно представителство адвокат приложение следва да намери Наредба за заплащането на правната помощ. Изтъква, че при намаляване размера на възнаграждението за адвокат на насрещната страна съдът не е съобразил и фактическата и правна сложност на делото, в която насока се позовава на проект за Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи, че следва да бъдат приложени и критериите по Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от ВСС. По тези доводи моли обжалваното определение да бъде отменено и молбата му по чл. 248 ГПК уважена, като разноските по делото бъдат възложени на насрещната страна – ищец по делото. В предоставения срок не е депозиран писмен отговор на жалбата от насрещната страна - П. Ц. П.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема, че е сезиран с допустима жалба от материално легитимирана страна, която предвид разясненията, дадени с т. 24 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, ще бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение молбата на „Обединена Българска банка“ АД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските с мотиви, че поддържаните с молбата доводи са неоснователни. Посочил е, че съобразно чл. 78 ГПК разноски на страните се дължат според изхода на спора. Подчертал е, че е сезиран с въззивна жалба на ответника „Обединена Българска банка“ АД, по която е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение, поради което разноски се дължат на ответника по въззивната жалба - П. П., респективно на представлявалия го безплатно адвокат следва да бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 38 ЗА. Изтъкнал е, че при определяне на присъдения с решението размер на адвокатско възнаграждение е извършил преценка на фактическата и правна сложност на делото, на вложените усилия от процесуалния представител на страната за защита на нейните интереси в хода на процеса. Посочил е, че минималният размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията бр.88/04.11.2022 г. е 2 757, 26 лв., като са присъдени 2 000 лв. адвокатско възнаграждение, включително е преценено от въззивния съд в решението му по съществото на спора, че защитата е осъществявана както по въззивна, така и по частна жалба, респективно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. е съобразено. Приел е, че възнаграждението не следва да бъде намалявано с доводи, че адвокатското възнаграждение не следва да е в размер обидно нисък с оглед на положения труд от процесуалния представител на страната за защита на нейните интереси. Като неоснователно е преценено и второто поддържано от жалбоподателя възражение, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ. Изтъкнал е, че последният нормативен акт има отношение към определяне на адвокатското възнаграждение, когато е предоставена правна помощ по реда на Закона за правната помощ, и е неотносим към случаите на предоставена безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА. Посочил е, че в последната хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не към Наредбата за заплащане на правната помощ. Настоящият състав на съда намира сезиралата го частна жалба за неоснователна. Видно от преписката по делото въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника „Обединена Българска банка“ АД, която не е уважена, като въззивния съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение. При този изход на спора право на разноски за въззивната инстанция има въззиваемата страна - П. Ц. П., както правилно е преценил въззивният съд. Напълно неотносима към очертаната хипотеза е цитираната от частния жалбоподател норма на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което правилно същата не е приложена от въззивния съд. По изложените доводи П. П. е страната, която има право на разноски за развилото се въззивно производство. Представляван е безплатно от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, поради което при точно приложение на закона – чл. 38, ал. 2 ЗА, въззивният съд е определил и присъдил възнаграждение на адвоката. Определеният размер от 2 000 лв. според настоящия състав на съда е съответен на предмета на делото и извършените от адвоката процесуални действия по предоставената правна защита и съдействие. Въззивният съд изрично е посочил, че няма да приложи Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е определил размер на възнаграждението под минимума по наредбата, с което се е съобразил с цитираната от касатора практика по решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. Останалите цитираните в частната жалба актове - Наредба за заплащането на правната помощ; проект за Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Правила за оценка натовареността на съдиите, приети от ВСС, са напълно неотносими към дължимата от съда преценка при определяне на възнаграждение на осъществилия представителство адвокат на основание чл. 38 ЗА и няма да бъдат обсъждани от настоящия състав на съда. По изложените доводи обжалваното въззивно определение е правилно и ще бъде потвърдено с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение