Определение № 13653 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11649/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Българска корабна компания“ ЕАД против протоколно определение от 30 октомври 2024 г., постановено по адм. д. № 448/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК производството по делото е спряно до произнасяне по тълк. д. № 5/2024 г. на Върховния административен съд. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК. Ответникът по частната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да определи частната жалба като основателна, тази съдебна инстанция съобразява следните, установени по спора факти. Производството по адм. д. № 448/2024 г. пред Административен съд Варна е било образувано по жалба на „Българска корабна компания“ ЕАД срещу отказ за възстановяване на недължимо заплатени суми за местни данъци и такса битови отпадъци, обективиран в писмо с рег. № МД-Т23006164ВН-002ВН от 20.07.2023 г. на директора на дирекция „Местни данъци“ в община Варна. Отказът е във връзка със заявление рег. № МД-Т23006164ВН от 04.07.2023 г., подадено от дружеството. С обжалваното определение Административен съд Варна е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Приел е, че наличието на образувано тълк. д. № 5/2024 г. на Върховния административен съд по въпроса: „По отношение на поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, задължително условие ли е те да имат кумулативно предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, както и промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, за да подлежат на данъчно облагане съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси?" е относимо към правилността на оспорения отказ за възстановяване на недължимо платени суми за такса битови отпадъци и е предпоставка за спиране на делото на посоченото основание. Определението е неправилно. Обосновава се несъмнената приложимост на на Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГТК на ВКС. Според разрешението по първия въпрос, поставен в цитираното Тълкувателно решение, при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос, производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание субсидиарно приложимия чл. 292 от ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция. С оспореното определение Административен съд Варна е спрял съдебното производство поради наличието на висящо тълкувателно дело по описа на Върховния административен съд, което не съответства на разрешението, дадено в тълкувателното решение. В цитираното Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГТК на ВКС, се прави разграничение между делата по преюдициални спорове и тълкувателните дела и изрично се постановява, че при наличието на образувано тълкувателно дело, конкретно съдебно производство може да бъде спирано само от съд, действащ като касационна инстанция. При съобразяването на това разрешение, частната жалба е основателна и обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на същия състав на Административен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата на „Българска корабна компания“ ЕАД срещу оспорения отказ за възстановяване на недължимо заплатени суми за местни данъци и такси. Като съобрази изложените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, състав на първо отделение