Определение № 293 от 22.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2422/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. Д., срещу определение № 34 от 07.03.2014 г. по гр.д. № 952/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. С него не е допусната до разглеждане молба вх. № 5554 от 25.02.2013 г., подадена от М. Д., за отмяна на определение № 853 от 27.12.2012 г. по гр.д. № 777/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че същото противоречи на закона и на постановките на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: За да направи извод, че подадената от М. Д. молба за отмяна на определение № 853 от 27.12.2012 г. по гр.д. № 777/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., е процесуално недопустима, тричленният състав на ВКС е приел, че това определение не се ползва със сила на пресъдено нещо и поради това не подлежи на отмяна, съгласно чл. 303 ГПК. Производството за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е уредено от закона като специален, извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила и ползващи се сила на пресъдено нещо съдебни актове. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 2 от ППВС № 2/ 77 г., което не е загубило значението си и при действието на ГПК от 2008 г., на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, т.е. тези, които са задължителни за страните и техните наследници и правоприемници, както и съдебни актове, които поради разрешените с тях материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг ред на защита. Влязлото в сила определение по чл. 83, ал.2 ГПК, с което съдът отказва да освободи страна - физическо лице, от внасянето на такси и разноски за съдебното производство, не се ползва със сила на пресъдено нещо, нито има последиците на влязло в сила решение, с което се разрешава материалноправен спор. По своя характер това е определение по движение на делото и за него процесуалния способ за защита по чл. 303 ГПК е неприложим. Доводът на жалбоподателя, че обжалваното определение противоречи на задължителните указания, дадени в т.2 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, е неоснователен. Жалбоподателят допуска смесване и не отчита съществените различия между процесуалния ред и предпоставки за касационното обжалване и за отмяна на влезли в сила решения по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Производството по отмяна не е фаза от исковия процес и не е равнозначно на касационно обжалване, а е самостоятелно уредено специално производство, поради което приетото в т.2 от цитираното тълкувателно решение за допустимост на касационното обжалване на определенията по чл. 63, ал.1,б. ”б” ГПК- отм./ чл. 83, ал.2 ГПК/, е неотносимо към разрешения с обжалваното определение въпрос и не може да обоснове допустимост на подадената от жалбоподателя Д. молба за отмяна. По тези съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът