Определение № 250 от 24.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2440/2020 г.

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на К. Й. Г., чрез адв. П. С.. Молителят Г. твърди, че не е могъл да обжалва решение № 146888/20.06.2019 г., постановено от Софийски районен съд, 128 състав, по гр.д. № 38700/2018 г., тъй като съобщението с препис от решението е връчено на ненадлежно лице. Излага подробни съображения, че това уведомление не следва да се счита за редовно. Няма никакви оплаквания против самото първоинстанционно решение. Иска да бъде уведомена повторно, за да може да упражни правото на въззивна жалба. Евентуално, ако съдът намира, че първоинстанционното решение е влязло в сила, иска молбата да бъде разгледана като такава по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по съображения, че е лишена от възможността да участва по делото, тъй като чрез нередовното съобщаване за изготвеното решение от първа инстанция, е лишена от възможност да го обжалва. Ответникът по молбата В. А. Н., чрез адв. Г. Г., изразява становище за нейната недопустимост, като намира, че по същество искането е за възстановяване на срок. Евентуално поддържа доводи за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата, с оглед изложеното отменително основание, намира същата за процесуално недопустима. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е дадена защита срещу влязло в сила съдебно решение на страна, която поради нарушаване на съответните правила, е била лишен от възможност да участва в делото или не е бил ненадлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая се твърди порочно процесуално действие, което съставлява пречка решението да влезе в сила – срокът за обжалване започва да тече от датата на връчването му, а в молбата се изтъкват съображения, че връчването на съобщението е нередовно, т.е. такова липсва. Следователно молбата се основава на оплакване, което препятства решението да влезе в сила. Дали това действително е така, трябва да се провери в редовния инстанционен контрол: а/при подаване на въззивна жалба – тогава администриращият районен съдия, съответно приемащият въззивен съд, извършват проверка за нейната редовност, включително спазването на срока по чл. 259 ГПК; б/при евентуално връщане на въззивната жалба като просрочена - чрез обжалване по пътя на чл. 274 и сл. ГПК. Недопустимо е по пътя на отмяната да се упражняват права, които страната има възможност да реализира в редовния инстанционен контрол. При това, в разглеждания случай, предвид естеството на твърдението за допуснато процесуално нарушение, няма искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Извънредният способ за отмяна е предвиден само за съдебни актове, които са влезли в сила. В случая действието, чиято отмяна фактически се иска - връчване на съобщение, не е от категорията съдебни актове, подлежащи на отмяна по чл. 303 ГПК. Ако пък страната е пропуснала срока на обжалване по причини, за които не отговаря („особени непредвидени обстоятелства”), разполага с възможност да иска възстановяване на срока за извършването им. Наличието на друг ред за защита на правото, също изключва отмяната по чл. 303 ГПК. В заключение, така подадената молба по същество не съдържа твърдение за наличие н обстоятелства, попадащи в приложното поле на чл. 303 ГПК. Администриращият съд, ако е намерил, че няма основания за повтаряне на връчването на съобщението за изготвено решение, е следвало да изиска от К. Г. да уточни дали, поддържайки доводите си, че не е надлежно уведомена за решението на районния съд, обжалва същото. След това, е следвало или да върне като просрочена въззивната жалба, при което страната може да реализира правото на защита във връзка с връчването на първоинстанционното решение по реда на чл. 274 ГПК, или да администрира въззивната жалба. При така изложеното се налага извода за недопустимост на подадената молба като такава по чл. 303 ГПК и на образуваното по нея съдебно производство, което следва да бъде прекратено. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение