Определение № 6 от 14.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 6/2013 г.

Производството е по реда на чл.44 от НПК. Върховният касационен съд е сезиран за решаване на спор за подсъдност между Районния съд – гр.Свищов и Районния съд – гр.София, като спорът за подсъдност е повдигнат от последно посочения съд с разпореждане от 20.12.2012 г., постановено по нахд № 23071/12 г., с което СРС прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото на ВКС по компетентност. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е Районния съд – гр.Свищов. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното: РС-гр.Свищов е сезиран с жалба от [фирма], [населено място], [улица], срещу Наказателно постановление № 0275 от 31.08.2012 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), по който повод е образувано нахд № 665/12 г. по описа на РС-гр.Свищов. С разпореждане № 248 от 05.12.2012 г., съдията-докладчик прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото по подсъдност на РС-гр.София като местно компетентен, тъй като нарушението е извършено на територията на [населено място]. С посоченото по-горе разпореждане РС-гр.София повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, като приел, че мястото на извършване на нарушението е в [населено място]. Настоящият състав на ВКС приема, че делото е подсъдно на РС-гр.София и съображенията за това са следните: Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, визираното в него административно нарушение се изразява в неправомерен отказ от 13.12.2011 г. на [фирма] да извърши пренос на използвания от физическото лице - Н. А. Н.-К. мобилен телефонен номер (конкретизиран в наказателното постановление), което нарушение е извършено по местонахождението на Дружеството в [населено място], където са и седалището и адреса на управление на същото. Отказът не е осъществен чрез бездействие, а е мотивиран от Дружеството с причини, които не са възприети от наказващия орган, поради което е и оспорено постановлението, издадено от последния. В тази връзка, безспорно е, че във Функционалните спецификации са предвидени хипотези, в които пренасянето на номер може да бъде отказано. Поради изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение