Определение № 204 от 27.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2822/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 пр.1 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Петя К. като процесуален представител на Маргаритка П. М. и М. Т. М. срещу определение №2271/05.07.2019г. постановено по в.гр.д. №1696/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с-в, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на адвокат К. с вх.№9837/17.05.2019г. за изменение на решение №660/20.03.2019г. по същото дело в частта му за разноските. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение, с което е отказано да се измени въззивното решение в частта за разноските, е неправилно. Оспорва се становището на въззивния съд за невъзможност по реда на чл.248 ГПК да бъде допълнено или изменено въззивното решение в частта, в която въззивната инстанция е преизчислила разноските, дължими в първата инстанция. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК е приложима в настоящия случай, при който въззивният съд е преизчислил разноските поради пререшаване на материалния спор, тъй като по този начин разноските са определени точно за пръв път от въззивната инстанция. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА за двете инстанции в размер на 5 224.50лв. с ДДС вместо 3 486.38лв., както и присъждане на адвокатско възнаграждение за отговора на въззивната жалба. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е представен писмено отговор на частната жалба от ответното дружество „ЗАД „Армеец” АД. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение №660/20.03.2019г. по в.гр.д.№1696/2018г. на САС е изменено частично решение №8568/18.12.2017г. по гр.д. №3513/2016г. на СГС, І-6 с-в, като ответникът „ЗАД „Армеец” АД е осъден да заплати на адвокат К. на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата 3 486.38лв. с ДДС вместо присъдените с първата инстанция 9 960.72лв. с ДДС. С въззивното решение ищците Маргаритка и М. М. са осъдени да заплатят на застрахователното дружество сумата 3 369.21лв. – разноски за въззивната инстанция и са изложени мотиви за неоснователност на искането на адв.К. за присъждане на адвокатско възнаграждение за отговора на въззивната жалба. С обжалваното определение съставът на САС е отхвърлил молбата на адвокат Петя К. като процесуален представител на ищците Маргаритка и М. М. с вх.№9837/17.05.2019г. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение №660/20.03.2019г. по същото дело в частта му за разноските. Въззивния състав е отказал да измени присъденото адвокатско възнаграждение, посочвайки, че не може по реда на чл.248 ГПК да бъде допълнено или изменено въззивното решение в частта, в която въззивната инстанция е преизчислила разноските, дължими за първата инстанция. Съдът е приел за неоснователно твърдението в молбата по чл.248, ал.1 ГПК, че неправилно са изчислени дължимите от ищците разноски за въззивната инстанция в размер на 3 369.21лв., както и че не се дължи адвокатско възнаграждение за отговора на въззивната жалба по съображенията, изложени в мотивите към въззивното решение. Настоящият състав намира за неправилен извода в обжалваното определение за неприложимост на реда по чл.248, ал.1 ГПК относно искането за изменение на въззивното решение в частта му, с която е преизчислено дължимото от ответното дружество адвокатско възнаграждение в полза на адвокат К.. Въззивният състав е присъдил на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 3 486.38лв. вместо присъдените от първата инстанция 9 960.72лв. с оглед частичното уважаване на въззивната жалба на застрахователя и определянето на обезщетенията за неимуществени вреди в по-нисък размер. С оглед пререшения спор по същество, апелативният съд е преизчислил дължимите разноските по чл.38, ал.2 ЗА за двете съдебни инстанции, които могат да бъдат изменяни от въззивния състав при условията и по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Съобразно начина на изчисление, направен от първата инстанция (който не е бил оспорен от страните по делото), дължимото адвокатско възнаграждение в полза на адвокат К. е в размер на 4 803.30лв. При цена на иска от по 220 000лв. за всеки един от ищците, минималното адвокатско възнаграждение е общо в размер на 11 860лв. без ДДС (2 по 5 930лв.) или общо 14 232 лв. с ДДС (а не както е посочено в частната жалба – 15 480лв. с ДДС). При уважени искове от общо 148 500лв. – т.е. 33.75% от претендираните 440 000лв., дължимото възнаграждение е 4 803.20лв. (33.75% от 14 232лв.). Законосъобразно въззивният съд е присъдил разноски в полза на ответното дружество за въззивното производство в размер на 3 369.21лв. – при разходи на ответника за въззивната инстанция общо от 3 760лв. (3 560лв. ДТ + 200лв.– юрисконсултско възнаграждение) и уважаване на въззивната жалба в съотношение 89.61% спрямо обжалваемия интеерес. Настоящият състав споделя извода в обжалваното определение за недължимост на адвокатско възнаграждение за адвокат К. за отговора на въззивната жалба. По делото няма представени отделни правни договори за процесуалното представителство на ищците от адвокат К. - съответно за въззивната жалба на ищците и за отговора на въззивната жалба на ответника. С оглед положителния резултат по жалбата на ответното дружество и изцяло отрицателния резултат по жалбата на ищците и при липсата на отделни договори за осъществяване на безплатна адвокатска защита (за въззивната жалба на ищците и за отговор на въззивната жалба на ответника), настоящият състав намира, че ЗАД „Армеец” АД не дължи адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на неговата въззивна жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение