Определение № 5522 от 01.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4552/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №9573/03.10.2025г. на „Сенди Бей Резорт“ АД, чрез адв. Г. срещу определение №418/16.09.2025г. по гр. дело №330 по описа за 2025г. на Апелативен съд – Бургас, с което частната му жалба срещу протоколно определение №971 от 18.06.2025г. по гр. д. №1734/2024г. на Окръжен съд – Бургас е оставена без разглеждане. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Въпреки, че с нарочна молба, в която изложил наличието на обективни пречки, e поискал отлагане на делото, окръжният съд разгледал същото в негово отсъствие. Твърди се, че по такъв начин жалбоподателят не само бил лишен от основно негово право, а именно на участие в процеса, съгласно принципа за равенство, но и от възможността да присъства чрез упълномощения си представител при събирането на доказателства чрез разпит на допуснатите свидетели, респ. е възпрепятствана възможността му да постави допълнителни въпроси към тях, така, че да обори защитната теза на ответното дружество. По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено, като на негово място бъде постановено друго, с което, след като спорът бъде разгледан по същество, делото бъде върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания за разглеждането му от последното законосъобразно извършено процесуално действие, като бъде повторно проведено първото по делото открито съдебно заседание с даване на възможност на ищеца да организира ефективно защитата си. Ответникът по частната жалба – „Гец –Ги Агро“ ЕООД, чрез депозирания чрез адв.Т. и В. писмен отговор, оспорва същата. Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като му бъдат присъдени разноски. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу преграждащо определение, което според разпоредбата на чл.274, ал.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК подлежи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С определение №418 от 16.09.2025г. по ч. гр. д. №20252000500330/2025г., Апелативен съд Бургас е оставил без разглеждане частната жалба на „Сенди Бей Резорт“АД - София срещу протоколно определение №971/18.06.2025 год. по гр.д. №1734/2024 год. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което първоинстанционният съд е отхвърлил искането на адв. Г. за отлагане на делото поради служебна ангажираност на процесуалния представител на ищеца и е дал ход на делото. Изложение са съображения, че за определението на съда, с което се дава ход на делото не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване; такава възможност не е предвидена и за определението, с което съдът се произнася по искане по чл.142, ал.2 от ГПК, поради което в случая не е налице хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. Посочено е, че определението, с което съдът не е уважил молба за недаване ход на делото и отлагането му за разглеждане в публично заседание за друга дата, като е дал ход на делото, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и също не подлежи на самостоятелно обжалване. Настоящият състав намира определението за правилно по следните съображения: Определенията подлежат на обжалване само когато преграждат по-нататъшното развитие на производството или в изрично посочените в закона случаи – чл.274, ал.1 ГПК, т.е. не всички определения подлежат на обжалване. В чл. 252 ГПК е посочено, че съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество. С определение съдът разрешава различни процедурни въпроси, които възникват в процеса - за допустимостта на производството; по движението му; свързани с подготовка и развитие на съдебното заседание. Доколкото в настоящия случай се обжалва определение, с което съдът не е уважил молбата на пълномощника на ищеца за отлагане на делото, като е дал ход на същото и е пристъпил към събиране на допуснатите доказателства в негово отсъствие, то същото не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като нито прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито обжалването му е изрично посочено в закона – чл.274, ал.1 ГПК. Във връзка с наведените в частната жалба твърдения, следва да се посочи, че ако жалбоподателят счита, че по такъв начин съдът е нарушил процесуалните му права, то тези негови възражение ще бъдат обсъдени в хода на инстанционния контрол на постановеното първоинстанционно решение ако бъдат надлежно релевирани във въззивна жалба. Предвид гореизложеното, определението, с което частната жалба е била оставена без разглеждане, е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в определение №252 от 10.04.2013г. на ВКС по ч. гр. д. №2430/2013г., определение №2398 от 13.05.2025г. на ВКС по к. ч. гр. д. №1566/2025г. и др., поради което следва да бъде потвърдено. Предвид липсата на доказателства за заплатен адвокатски хонорар и размера на същия, съдът не присъжда разноски за производството пред настоящата инстанция на ответника по частната жалба. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,