Определение № 2054 от 24.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2168/2024 г.

С определение № 819 от 20.02.2025 год. производството по настоящето дело е прекратено поради оттегляне на подадената от ГПК „Мурджов пожар“ касационна жалба против въззивното решение № 9 от 12.01.2024 год. по гр. д. № 469/2023 год. на ОС-Смолян. С него касаторът е осъден да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на Г. И. Г. посочените в него суми. Към молбата за оттегляне на жалбата е представена подписаната между страните по делото спогодба от 6.02.2025 год., в т. 4 от която касаторът се е съгласил да оттегли жалбата и да заяви искане сумата по внесено от него обезпечение по чл. 282 ГПК за спиране на изпълнението на въззивното решение да се преведе по сметка на другата страна в уговорения в спогодбата срок и начин. В изпълнение на тази уговорка и съгласно т. 2 от молбата на касатора от 11.02.2025 год., същият е подал молба, постъпила на 9.04.2025 год., с която моли след влизане в сила на определението за прекратяване на производството по делото внесеното от него обезпечение по чл. 282 ГПК в размер на 10 117.36 лв. да бъде преведено по посочената банкова сметка на Г. И. Г., ищцата по делото. Изпълнението на въззивното решение е спряно с нарочно определение № 3798 от 30.07.2024 год., по молба на касатора и внесено от него обезпечение по чл. 282 ГПК в размер на сумата 10 117.36 лв. Сумата се намира по специалната сметка на ВКС за обезпеченията. Определението, с което производството по делото е прекратено е влязло в сила на 12.03.2025 год., на която дата е влязло в сила и въззивното решение в осъдителната му част, съгласно чл. 296, т. 2 ГПК. Съгласно представената спогодба и двете страни изразяват съгласие внесеното обезпечение по чл. 282 ГПК да се преведе по сметка на ищцата, в изпълнение задължението на касатора, ответник по делото да й заплати сумите по решението, възлизащи общо в размер на внесеното обезпечение. Като взе предвид изразеното съгласие на страните и по аргумент от разпоредбата на чл. 282, ал. 5 ГПК, настоящият състав намира молбата за основателна. Цитираната разпоредба на закона предвижда, че когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството прекратено. В случаите на недопуснато касационно обжалване на осъдителното въззивно решение или оттегляне на жалбата, каквато е настоящата хипотеза, обезпечението би подлежало на връщане на вносителя само ако се констатира, че задължението му е погасено, при което отпада необходимостта от задържането му. В случая вносителят иска сумата да се преведе на ищцата с оглед изпълнение на задължението му по влязлото в сила осъдително въззивно решение, каквато е и целта на самото обезпечение. Водим от горното, съдът