Решение № 9960 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2726/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Търговище, чрез процесуален представител против Решение № 1943/10.12.2025г., постановено по адм.д. № 446/2025г. по описа на Административен съд Търговище, с което е бил отменен изричен отказ на касатора да издаде акт, по силата на който да разпореди да бъде отстранена грешка в регистър „Население“ при община Търговище, посредством заличаване на лице индивидуализирано единствено с име „А.“ като син на М. А. И. с [ЕГН], жител на [населено място], общ. Търговище, а административната преписка е била върната на органа за ново произнасяне в срок от 7 дни от влизане в сила на съдебното решение, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени с оспореното решение. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, както и необоснованост – касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени първоинстанционният съдебен акт, като отхвърли жалбата на ответниците против оспорения административен акт. Основен аргумент на органа е този, че първоинстанционният съд не е зачел обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2, т.2 от Постановление №15 от 1977г. на Министерски съвет за внедряване на ЕСГРАОН и за изменение и допълнение на Наредбата за гражданското състояние (НГС отм.), необходимите данни за попълване на информацията, необходима и задължителна за ЕСГРАОН, проведена от 01 до 30 ноември 1977г., ЕГН са получили само онези лица, които към 1977 са били живи, поради което липсата на ЕГН не обосновавало и доказвало твърдението на заявителите, че такова лице не е съществувало. Отбелязва се и обстоятелството, че данните за наличие на подобно лице присъстват и в личния регистрационен картон (ЛРК ) на синът на починалото лице А. М. А. с [ЕГН]. Касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците – Е. К. С., [ЕГН], адрес: гр. Търговище, [улица] Ш. К. С., [ЕГН], адрес: [населено място], общ. Търговище, обл. Търговище, [улица], оспорват касационната жалба в нарочен писмен отговор, депозиран от адв. А. Станчева АК – Търговище, като считат решението на първоинстанционният съд за правилно и обосновано. Не присъстват в о.с.з. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия си състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения. Производството пред Административен съд – Търговище е образувано по жалба против отказа на кмета на община Търговище да отстрани грешка в регистър „Население“ при община Търговище, посредством заличаване на лице, индивидуализирано единствено с име „А.“ като син на М. А. И. с [ЕГН], жител на [населено място], общ. Търговище. В жалбата е посочено, че в издаденото от длъжностно лице по гражданската регистрация удостоверение за наследници на М. А. И. с [ЕГН], жител на [населено място], общ. Търговище фигурира името „А.“, без други данни за лицето. Твърдяло се е, че това е в нарушение на чл. 24 и чл. 26 от Закона за гражданската регистрация, както и че починалият не е имал друг син с това име. Поискана е отмяна на отказа и връщане на преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона, както и присъждане на разноски. В производството пред първоинстанционния съд оспорващите са поддържали жалбата, а ответникът – кметът на Община Търговище, чрез процесуален представител е изразил становище за нейната неоснователност и е поискал отхвърлянето ѝ. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че административното производство е започнало с искане на адвокат за издаване на удостоверение за наследници на М. А. И. с [ЕГН], жител на [населено място], общ. Търговище, починал на [дата]. В искането било посочено, че лицето е оставило като наследници по закон съпруга – А., три дъщери и един син. Въз основа на искането длъжностно лице при Община Търговище издало удостоверение за наследници, в което, наред със съпругата и трите дъщери, били посочени и двама сина. След издаването на удостоверение за наследници с изх. № 4684/02.04.2025 г. ответниците в касационното производство в качеството си на наследници на починалото лице подали до кмета на Община Търговище молба за отстраняване на грешка в регистър „Население“ чрез заличаване на името „А.“ в личния регистрационен картон на наследодателя. С писмо с рег. № РД-02-6602 от 03.09.2025 г. кметът на общината ги уведомил, че въз основа на извършена от общинската администрация проверка не е налице основание за заличаване на името „А.“ в личния картон на починалия. Първоинстанционният съд е приел жалбата за допустима, а по същество за основателна. Посочил е, че отказът е постановен от компетентния по място, материя и степен орган съгласно чл. 35, ал. 3 ЗГР – кмета на Община Търговище. Приел е също, че актът е издаден в предвидената форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, като волята на административния орган е ясно изразена и не са налице пропуски или грешки, които да препятстват съдебния контрол или защитата на оспорващите. Не е установил несъответствие или противоречие между мотивите и разпоредителната част на акта. Независимо от това първоинстанционният съд е приел, че отказът е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. За да обоснове извода си, първоинстанционният съд е приел, че ЕСГРАОН и регистърът на населението са източник на данни за гражданската регистрация, като при установено противоречие, неточност или непълнота същите подлежат на корекция по реда на чл. 108, ал. 1 ЗГР. Посочил е, че удостоверението за наследници се издава въз основа на данните в регистъра на населението, като съгласно чл. 11 от Наредба № РД-02-20-6/2012 г. длъжностното лице следва да извърши пълна проверка на наличните данни, включително при необходимост в регистрите на актовете за гражданско състояние. Според съда в случая това изискване не е изпълнено. Съдът е обсъдил и нормативната уредба, действала при съставянето на личния регистрационен картон на починалото лице, като е приел, че записът на „А.“ като син на общия на заявителките наследодател, без данни за бащино и фамилно име, ЕГН и местожителство, а за починалите и номер дата и място на съставяне на акт за смърт не съответства на изискванията на отменената Наредба за гражданското състояние, както и на чл. 25, ал. 1, т. 16 ЗГР относно необходимите данни за децата в електронния личен регистрационен картон. Поради това съдът е приел, че този запис не представлява годен източник на данни и че липсва основание лицето „А.“ да бъде вписано като син на наследодателя. Въз основа на тези съображения първоинстанционният съд е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон, поради което били налице основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Съдът е приел също, че производството по чл. 547, вр. чл. 542 ГПК не е приложимо, тъй като спорът не касае несъставен, унищожен или изгубен официален документ, нито поправка на документ по чл. 542 ГПК, а отказ за отстраняване на грешка в регистър „Население“. Поради това съдът е отменил оспорения отказ на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ АПК и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, макар по мотиви частично различаващи се от тези на първата инстанция. На първо място правилно съдът е приел, че се касае за проведено производство с правно основание чл.108, ал.1 ЗГР. Съгласно същата разпоредба институциите, физическите и юридическите лица, получили данни от ЕСГРАОН, в случаи на установено противоречие, неточност или непълнота в тях, могат да поискат тяхната корекция, а съгласно ал. 2 –съответната администрация, отговорна за достоверността на предоставените данни, се задължава да извърши корекция. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че децата (рождени и осиновени) са част от задължителната информация, подлежаща на вписване според нормата на чл.80 от Наредба за гражданското състояние (НГС) /обн. ДВ бр. 75 от 30.09.1975 г., отм. ДВ бр. 41 от 18.05.2025 г. / Основният правен спор по делото е дали общият наследодател на заявителите действително е притежавал дете на име А., различно от А., М., А. с [ЕГН], починал на [дата] или такавписаното обстоятелство представлява неточност по смисъла на чл.108, ал.1 ЗГР. За установяване на това обстоятелство следва да бъде надлежно установено въз основа на кои и какви официални документи е извършено вписването на данните на лицето „А.“ и изобщо съществуват ли и съществували ли са подобни официални документи. Административният орган, както правилно е отбелязал това и първоинстанционният съд, е концентрирал отказа на база разбирането, че се касае за обстоятелство, което следва да бъде установено в производство почл.547, вр. чл.542 ГПК. Твърденията на жалбоподателите са за наличието на факт, различен от вписания и неподлежащ на вписване в ЛРК на починалото лице, но не от категорията на проверимите и установими по реда на ГПК, посочен по-горе. Последният касае установяване настъпването на факти с правно значение, докато твърдението на страните е за това, че един факт изобщо не е настъпил. За да провери това обстоятелство, което по естеството си представлява твърдение на отрицателен факт, органът е следвало да установи официалните документи на база на които е било извършено съответното вписване или да установи наличието на такива даващи основание за извършеното вписване. В тази връзка следва да бъде посочено, че по административната преписка липсват дори ЛРК на преките наследници на починалия. С писмената защита на органа са представени два от тях, но същите не са приети като доказателства в хода на производството и не притежават такъв характер по настоящия спор. От съществено значение е било сравняването на информацията и от ЛРК на съпругата на починалото лице, както и проверка на обстоятелството има ли данни за предходен брак на починалия, доколкото в неговия ЛРК от 26.11.1977г. присъстват 6 деца, а в издаденото удостоверение за наследници, станало повод за иницииране на настоящото производство са посочени 5, като липсва и детето К.. Това обстоятелство е възможно да сочи и на извършена подобна административна корекция в миналото, по отношение на това лице – К.. Доколкото задължението за издаване на акт за раждане на мъртвородено дете съществува и преди приемане на Закона за гражданската регистрация, но без вписване име за същото, а от друга страна е житейски срещано хората, често да именоват тези деца, съществува вероятност да се касае именно за мъртвородени лица. В подобна хипотеза при издаване на удостоверение за наследници органът следва да има предвид обстоятелството, че подобни лица не разполагат с наследствени права. Органът при проверка на официалните документи, които биха могли да бъдат основание за вписване на дете е следвало да вземе предвид и обстоятелството, че макар със Закона за забелязване на ражданията, женитбите и умиранията от 15.12.1892 г., в сила от 01.01.1893 г., да се въвеждат актовете за гражданско състояние, традиционно хората дълго време са продължили да използват предишния правен режим, въведен с предходния Закон за забележаване ражданията, женитбите и умиранията, утвърден с Указ от 10.12.1880 г., по силата на който регистрите по гражданско състояние са се водели от енорийските свещеници, имамите и хахамите, като регистрацията на ражданията в религиозната общност и издадените удостоверения ( т.нар. „кръщелни“) са признавани за официални удостоверителни документи при липса на надлежна държавна регистрация на факта на раждането. В този смисъл органът е могъл да направи проверка и в регистрите на съответната религиозна общност. Предвид изложеното, правилни се явяват изводите на първоинстанционния съд, че органът е постановил отказ, издаден при допуснати съществени нарушения на процедурните правила и при неправилно приложение на материалния закон, което обосновава неговата отмяна и връщане за повторно произнасяне. С оглед на обстоятелството, че в производството не са взели участие останалите посочени наследници, в качеството на заинтересовани страни и не им е дадена възможност да ангажират позиция и доказателства, новото разглеждане следва да приключи не в посочения от първоинстанционния съд 7-дневен срок, а до един месец от започване на производството, в хипотезата на чл.57, ал.5, вр. ал.8 АПК. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и наличието на претенции за разноски от страна на ответника, такива следва да бъдат присъдени в доказания размер от 450,00 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение