Определение № 3519 от 14.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна (неточно наименована „касационна“) жалба, подадена от ответника по делото С. А. А., чрез процесуалния му пълномощник адв. Г. Г., срещу разпореждане № 2860/13.07.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 1363/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното разпореждане е върната касационна жалба с вх. № 7792/04.04.2023 г., подадена също от името на С. А., чрез адв. Г. Г., срещу постановеното по делото въззивно решение № 143/03.02.2023 г.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на апелативния съд. Констатираната с определение № 3304/31.10.2023 г. на настоящия съдебен състав, нередовност на частната жалба е отстранена в срок с молба с вх. № 14168/08.11.2023 г., с която е представен оригиналът на пълномощното от 25.03.2023 г., с което жалбоподателят С. А. упълномощава адв. Г. Г. да извършва от негово име процесуални действия по делото пред ВКС, които включват и процесуалната възможност за подаването на частната жалба.

В частната жалба се излагат твърдения и доводи за неправилност на обжалваното разпореждане № 2860/13.07.2023 г. на САС, както и на предхождащите го такива – разпореждане № 2242/29.05.2023 г. на САС и разпореждане № 1031/23.05.2023 г. на председателя на III-то гр. отд. на ВКС. В тази връзка се поддържа, че още при подаването им, както касационната жалба с вх. № 7792/04.04.2023 г., така и приложените към нея изложение и пълномощно, били подписани с квалифициран електронен подпис (К.) от адв. Г..

Насрещната страна по делото – ищецът Д. А. А., в отговора си на частната жалба излага становище и съображения за неоснователност на същата.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

След подаването на касационната жалба с вх. № 7792/04.04.2023 г. САС е извършил проверка относно нейната редовност, като с разпореждане № 1460/05.04.2023 г. е приел, че жалбата е подписана с валиден К. и е подадена в срок; че е подписана от адвокат, упълномощен да представлява жалбоподателя пред ВКС; че е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както и че е заплатена дължимата държавна такса и е приложен вносния документ. При тези констатации, със същото разпореждане е постановено връчване на преписите от касационната жалба и приложението `и на насрещната страна по делото, а след като последната е подала отговора си, с разпореждане от 15.05.2023 г. САС е изпратил делото във ВКС. При извършената във ВКС повторна проверка относно редовността на касационната жалба, с разпореждане № 1031/23.05.2023 г. на председателя на III-то гр. отд. на ВКС са установени следните нередовности: 1) приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване не е подписано с К.; и 2) приложеното към жалбата пълномощно от 25.03.2023 г. е представено в незаверен препис. При тези констатации, със същото разпореждане делото е върнато на САС за отстраняване на посочените нередовности. С разпореждане № 2242/29.05.2023 г. САС е дал указания на жалбоподателя, в едноседмичен срок от връчването на това разпореждане, да се отстранят нередовностите на касационната жалба, като процесуалният представител подпише саморъчно касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, както и саморъчно да завери пълномощното и договора за правна помощ или да представи същите в оригинал; изрично е указано и че ако не се отстранят нередовностите, касационната жалба ще бъде върната. Препис от това разпореждане № 2242/29.05.2023 г. на САС е редовно връчено на жалбоподателя на 19.06.2023 г., но в рамките на едноседмичния преклузивен срок от негова страна не са предприети никакви процесуални действие за отстраняване на нередовностите на касационната му жалба съгласно дадените му указания, поради което жалбата е върната с обжалваното разпореждане № 2860/13.07.2023 г.

Твърдението в разглежданата в настоящото производство частна жалба, че още при подаването и касационната жалба с вх. № 7792/04.04.2023 г. е била подписана с валиден К. от адв. Г., е доказано, тъй като това изрично е удостоверено върху самата касационна жалба при първоначалната и проверка от САС; такава нередовност не е констатирана и с разпореждането № 1031/23.05.2023 г. на председателя на III-то гр. отд. на ВКС.

Останалите твърдения и доводи, наведени с частната жалба, – че и изложението на основанията за касационно обжалване и пълномощното, били подписани с К., обаче са недоказани. Частната жалба е подадена по електронна поща и като приложение към нея е посочено електронно писмо от 23.04.2023 г. с четири приложения към него, две от които са изложението и е пълномощното. С протокол от 03.08.2023 г. деловодител от служба „Регистратура“ на ВКС е удостоверила, че при обработката и прегледа на постъпилите книжа е установила, че липсва електронно писмо от 23.04.2023 г., описано като приложение към частната жалба, респ. – и приложенията към това писмо липсват.

Отделно от горното, с посоченото и по-горе определение № 3304/31.10.2023 г. на настоящия съдебен състав е констатирано, че пълномощното от 25.03.2023 г. (с което жалбоподателят С. А. упълномощава адв. Г. Г. да извършва от негово име процесуални действия по делото пред ВКС, които включват подаването както на касационната жалба с вх. № 7792/04.04.2023 г., така и на разглежданата частна жалба) не е представено по делото в оригинал, а е изпратено в електронен образ, като липсва заверка с К. съгласно чл. 183, ал. 2 от ГПК.

Също както вече беше посочено, тази нередовност – такава и на касационната жалба с вх. № 7792/04.04.2023 г., е отстранена чрез представянето по делото на оригинала на пълномощното, но едва с молбата с вх. № 14168/08.11.2023 г., т.е. – далеч след изтичането на 26.06.2023 г. на преклузивния едноседмичен срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК, определен с разпореждането № 2242/29.05.2023 г. на САС, което пропускане на срока е достатъчно за връщането на касационната жалба, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК. Другата констатирана нередовност, изразяваща се в неподписаното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, остава неотстранена и към настоящия момент.

При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното разпореждане № 2860/13.07.2023 г. на САС за валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение