Определение № 5812 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4222/2026 г.

ВАССедмо отделение28.05.2026 г.докладчик Весела Андонова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА Определение №385 от 10.02.2026 г. по адм. дело № 660/2025 г. на Административен съд - Русе. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на П. Т. Т. от [населено място], община Ветово, област Русе за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с рег. № GPAM - 1379951 от 19.07.2025 г. на инспектор към отдел „Пътна полиция“ – Столична дирекция на вътрешните работи. ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Мотиви

Образувано е по частна жалба на П. Т. Т. от [населено място], община Ветово, област Русе, против Определение №385 от 10.02.2026 г. по адм. дело № 660/2025 г. на Административен съд (АС) - Русе, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) с рег. № GPAM - 1379951 от 19.07.2025 г. на инспектор към отдел „Пътна полиция“ – Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). По подробно изложени съображения за неправилност на определението се претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба - инспектор към отдел „Пътна полиция“ – СДВР – не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. С обжалваното определение АС - Русе е отхвърлил (оставил без уважение) искането на П. Т. Т. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) с рег. № GPAM - 1379951 от 19.07.2025 г. на инспектор към отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с която за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 171, т. 1, б. "б“ ЗДвП е приложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Впоследствие с влязло в сила Определение №660 от 09.03.2026 г. по адм. дело № 660/2025 г. АС – Русе оставил без разглеждане (върнал е) жалбата на П. Т. Т. срещу Заповед за прилагане на ПАМ с рег. № GPAM - 1379951 от 19.07.2025 г. и е прекратил производството по делото. При тези данни, съобразявайки дължимата съгласно чл. 218, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК служебна проверка на допустимостта на обжалвания съдебен акт, касационната инстанция намира, че са налице нововъзникнали факти от значение за правото на жалба, чието обективиране в правната действителност се явява процесуална пречка за развитието на съдебното производство по заявения правен спор. Целта на защитата по чл. 166, ал. 2 АПК срещу предварителното изпълнение на административния акт е да се предотврати непропорционално засягане на права и законни интереси на адресата на акта и да не настъпят за него значителни или трудно поправими вреди до влизане в сила на решението по спора. Защитата е допустима тогава, когато органът, въпреки допуснатото предварително изпълнение, все още не е пристъпил към изпълнението и въпросът по законосъобразността на обжалвания административен акт не е решен с влязъл в сила съдебен акт. Волеизявлението на административния орган засяга неблагоприятно иницииралото първоинстанционното производство лице, чиито СУМПС е отнето, поради което към момента на сезиране на АС - Русе с жалба срещу административния акт, искането е имало предмет. В рамките на висящността на спора пред касационната инстанция обаче предметът на искането на жалбоподателя за спиране изпълнението на процесния акт е отпаднал, обуславяйки недопустимост на съдебния контрол. След като ПАМ е влязла в сила, искането за спиране на предварителното й изпълнение е лишено от предмет. По процесуалноправни последици отпадналият в хода на съдебното производство предмет на искането се отъждествява с началната му липса. Последващото отпадане на предмета на искането е процесуална пречка за произнасяне на съда по неговото същество – чл. 159, т. 1 АПК. В съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3, вр. с чл. 236 АПК е дължимо обезсилване на постановеното по недопустима жалба акцесорно съдебно произнасяне и прекратяване на производството в тази му част. Разноски не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, вр. с чл. 236 и чл. 159, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

Цитирани разпоредби

11