Решение № 5995 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8686/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Нева Комерсиал“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, чрез адвокат Николова, срещу решение № 4603 от 20.05.2025 г., постановено по адм. дело № 647/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта му, с която са отхвърлени предявените от него искове. Счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважат предявените искове, като се присъдят и сторените по делото разноски. Ответникът – Община Пловдив не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по предявените от „Нева Комерсиал“ АД против община Пловдив обективно съединени искове за обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на премахната собствена на дружеството постройка и лишаване от възможността му за ползването и в посочен в исковата молба период, произтичащи от отменени като незаконосъобразни заповеди за завземане на безстопанствена сграда и за премахването и. Претендира мораторна лихва върху главниците, считано от 24.03.2022 г. до предявяване на исковата молба, както и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. От съда е дадена възможност на страните да ангажират доказателства по делото, във връзка с доводите им, като са събрани посочените такива. Със събирането им е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение съдът е уважил предявените искове за обезщетение за претърпени имуществени вреди за стойността на принудително премахнатата 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор 56784.519.1182.1 и за мораторната лихва върху главницата за периода от 24.03.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба. Отхвърлил е предявените искове за вреди основани на лишаване от ползване поради унищожаване на собствеността на ищеца, и мораторна лихва върху сумата като неоснователни. За да постанови този резултат съдът е приел, че са установени предпоставките на закона по предявените искове за обезщетяване на вредите, основани на премахването на собствения на дружеството обект. По отношение на исковете за пропуснати ползи от невъзможността за ползване на собствената на дружеството част от постройка е приел, че същите са неоснователни, тъй като присъденото обезщетение в размер, покриващ стойността на имота не позволява присъждане и на обезщетение за лишаване от правото му на ползване. Решението в частта му с която са уважени предявените от „Нева Комерсиал“ АД искове не е обжалвано и е влязло в сила. В обжалваната му част решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Искът за вреди, пропуснати ползи от невъзможността ищецът да ползва собствения си недвижим имот в случая се основава на отменени като незаконосъобразни заповеди на кмета на община Пловдив, чиято последица е премахване на постройка, 1/2 ид.ч. от която е собственост на ищеца. При правилно приложение на закона е прието от първоинстанционния съд, че с присъждането на обезщетение за пълната равностойност на премахнатата 1/2 ид.ч. от сградата, собственост на ищеца, не е налице претендираната вреда, като пропусната полза от невъзможността за ползването на същата за период, последващ момента към който е определена възстановителната стойност на имота. След като нарушеното от незаконосъобразните заповеди право е възмездено в пълен обем, присъждането и на обезщетение за пропуснати ползи би довело не до поправяне на причинена вреда, а до неоснователно обогатяване на ищеца. Отделно от това следва да се отбележи, че пропуснатата полза представлява неосъществено сигурно увеличаване на имуществото на кредитора, т. е. реална, а не хипотетична вреда. Настъпването й не се предполага, а следва да бъде доказано в процеса. Такава, произтичаща от изпълнението на отменените заповеди от органи на ответника не се установява по делото. Ищецът не твърди и не доказва да е упражнявал, като собственик, правото си на ползване върху притежаваната част от сградата лично или чрез отдаването и под наем нито към момента на издаване на отменените като незаконосъобразни заповеди, нито към момента на премахването и. С оглед изложените съображения, настоящата инстанция намира, че решение в обжалваната му част е правилно, при постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение