Определение № 8779 от 28.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8183/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Р. С. С., с постоянен адрес обл. София, общ. Ихтиман, [населено място], подадена чрез пълномощника адв. Йорданова, срещу Определение № 1703/16.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1011/2026 г. по описа на Административен съд – София-Област, с което е отхвърлено искането на лицето за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1559266/21.06.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР София. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че актът е постановен при непълно изясняване на относимите факти и обстоятелства, което е довело до необоснован правен извод за липса на предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Аргументира се, че с предварителното изпълнение на акта биха настъпили значителни и трудно поправими вреди, изразяващи се в невъзможност упражняване правото на труд и риск от загуба на доходи. Тези доводи частният жалбоподател мотивира с „транспортна недостъпност“ до работното му място. Отделно, в частната жалба се сочи, че лицето би било лишено от възможност да осигури транспорт на тежко болен родител, както и да полага грижи за три непълнолетни деца. Изтъква се, че в конкретния случай допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение се явява в нарушение принципа за съразмерност, като последиците за лицето надхвърлят обичайните неблагоприятни такива и превалират над охранявания обществен интерес. В подкрепа на тези твърдения към частната жалба са представени епикриза и карта на пациента, издадена на лицето В. И. С.; две удостоверения за раждане – на С. М. К. и на И. М. К.; служебни бележки от ПГ „Васил Левски“, гр. Ихтиман; разписание на обществения транспорт за [населено място]; два броя фискални бонове от „Дани Так“ ООД. Иска се отмяна на определението и уважаване искането за спиране. Ответникът – мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР София, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна. Производството пред Административен съд – София-Област е образувано по жалба на Р. С. С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1559266/21.06.2026 г., с която, на основание чл. 171, т. 1, б „з“ бб) от ЗДвП спрямо лицето е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“, поради установено нарушение на чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП – движение в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 (при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство). Нарушението е извършено на 21.06.2026 г. и е установено с АУАН № GA 3794112/21.06.2026 г. В сезиращата съда жалба е инкорпорирано и искане за спиране допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на мярката. За да отхвърли искането по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, първоинстанционният съд е приел, че по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП оспорването на заповедта не спира изпълнението ѝ, като в този случай законодателят е презюмирал наличието на особено важен държавен или обществен интерес, който трябва да бъде защитен. Посочил е, че за спиране на предварителното изпълнение е необходимо оспорващият да установи, че то може да му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Приел е, че в направеното пред него искане лицето не е посочило конкретни вреди, които да се отличават със своята значителност или трудна поправимост, като не са представени доказателства, установяващи такива вреди. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК предвижда, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Предварителното изпълнение на заповедта е предвидено по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП. 3аконодателят е преценил, че с оглед значимостта на регулираните обществени отношения при издаване на принудителни административни мерки от вида на процесната обстоятелствата по чл. 60 АПК се презумират. 3а да се постанови спиране изпълнението на оспорената ПАМ, следва да са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр., ал. 2 АПК, доказването на които е в тежест на жалбоподателя. Практиката на Върховния административен съд изхожда от разбирането, че съдът може да допусне спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административен акт само когато оспорващият установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява, или когато защитата на частния интерес на молителя може да бъде противопоставена на обществения интерес и да го преодолее. В конкретния случай по делото, включително пред настоящата касационна инстанция, не са представени достатъчно убедителни твърдения и доказателства за наличие на неблагоприятни последици, които могат да бъдат определени като значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес по смисъла на закона, съобразно гореизложените мотиви. Нещо повече – представените доказателства не касаят нови обстоятелства по см. на чл. 166, ал. 2 АПК, т.е. такива, настъпили след издаване на акта, чието спиране на предварителното изпълнение се иска. Не се установява и твърдяната „транспортна недостъпност“ и липсата на друга възможност за превоз. Понесените в тази връзка разходи не могат да обосноват спиране изпълнението на акта, тъй като не съставляват значителни или трудно поправими вреди, каквото е нормативното изискване. На следващо място, здравословното състояние на майката на С., което евентуално би могло да доведе до необходимост от медицинска помощ не е основание да се приеме, че именно частният жалбоподател следва лично да я превози до болнично заведение. Следва да се посочи и че прегледите, предвидени съгласно епикризата, касаят минал период спрямо датата на издаване на Заповедта, т.е. отново не е налице изискуемото ново обстоятелство. Съобразно изложените вече съображения, следва да се преценят като неоснователни и твърденията, че С. ще е силно затруднена да се грижи за децата си, като представените удостоверения за раждане и такива по отношение на посещаваното от тях учебно заведение не обосновават извод за настъпване на значителни или трудно поправими вреди, нито доказват настъпване на нови обстоятелства. Действително, незабавното изпълнение несъмнено накърнява интересите на жалбоподателя, но не всяко засягане на права и интереси е основание за спиране на предварителното изпълнение съгласно чл. 166, ал. 4 АПК. За сметка на това описаното в заповедта за прилагане на мярката деяние е счетено от самия законодател за достатъчно сериозна причина, която да бъде противопоставена на накърнения интерес на частното лице. Незабавното изпълнение в случая не надхвърля преследваната от закона цел, която е както преустановителна, така и превантивна, като не се установява нарушение принципа за съразмерност. С оглед изложените съображения, определението на административния съд, с което е отхвърлено искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1559266/21.06.2026 г. издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР София, като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Тричленен състав на Върховния административен съд,