Определение № 9034 от 01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9418/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Е. К. К. от гр.Долна Оряховица против определение № 2404 от 16.07.2025г по адм.д. № 564/ 2025г по описа на Административен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане негова жалба с вх. №3080/03.07.2025г. по описа на съда и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на определението като постановено в нарушение на процесуалните права и материалния закон. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът директор на дирекция „Социално подпомагане“ Горна Оряховица чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Кавръкова оспорва частната жалба като неоснователна и моли съдебния акт да бъде оставен в сила. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционнният съд е оставил без разглеждане жалбата на Е. К., постъпила в съда с отделно писмо, наименовано „съобщение“ и заведено с вх. №3080/03.07.2025г. по описа на Административен съд Велико Търново, като на основание чл.158, ал.3 вр. чл.159, т.1 от АПК е прекратил производството по делото. Прието е, че жалбата е нередовна, тъй като не са изпълнени в срок указанията за отстраняване на нередовностите й. Определението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото се установява, че производството в Административен съд Велико Търново е образувано по подадена жалба от Е. К. К. от гр. Долна Оряховица. В нея е посочено, че се подава във връзка с Решение №04-РД06-0040/03.06.2025г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново, постановено по подадена от К. жалба срещу Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП от 08.05.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Горна Оряховица. С разпореждане № 2244 от 07.07.2025г на подателя са дадени указания в 7-дневен срок да заяви обжалва ли конкретен административен акт и кой е той, защо счита, че е незаконосъобразен и какво конкретно желае от съда по отношение на този акт. Предупреден е, че при неизпълнение на дадените указания в посочения срок производството по делото ще бъде прекратено. С оспореното в настоящото производство определение жалбата на К. е оставена без разглеждане като е прието, че той не е отстранил констатираните от съда нередовности. Посочено е, че волята на оспорващия по отношение на издадените в производството административни актове продължава да е неясна – от една страна се посочва, че съдът следва да определи Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП от 08.05.2025г. на директора на ДСП – Горна Оряховица за законосъобразна и тя следва да се изпълнява, от друга страна това е актът, който подлежи на оспорване пред съд по аргумент от разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане. На следващо място е обосновано, че при претенция за неизпълнение на заповедта редът за защита не е чрез сезирането на съда с оспорването на акта. А с оглед правомощията на съдебната инстанция, изчерпателно визирани в разпоредбите на чл. 172, ал. 2 и ал. 3, вр. с чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК, съдът не разполага с абстрактна възможност по искане на което и да е лице да задължава по принцип конкретен административен орган да спазва закона. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 158, ал. 3 АПК, ако нередовностите не бъдат отстранени в указания от съда срок, жалбата или протестът се оставя без разглеждане и производството се прекратява. От данните по делото се установява, че даденото в тази насока разпореждане на съда не е изпълнено. Въпреки дадените ясни указания не е означен обжалваният административен акт, не е посочено в какво се състои незаконосъобразността му и какво се иска от съда във връзка с този акт. Предвид диспозитивното начало в съдебния процес жалбоподателят е този, който определя предмета на спора, а съответно и на делото. В подадения „протест/уведомление“ се съдържат взаимно противоречиви изявления на частния жалбоподател за законосъобразността на Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП от 08.05.2025г. на директора на ДСП – Горна Оряховица и какво да предприеме съдът във връзка с това. Следва да се отбележи, че защитата срещу незаконосъобразни административни актове е по реда на чл.149 и сл. от АПК, а ако се касае за неизпълнение на влязъл в сила административен акт, законът предвижда различни правни възможности. От коя от тях ще се възползва зависи само от волята на заинтересованото лице и и съдът не може да я замести. Затова неяснотата относно характера и еднозначността на претендираното, респ. защитавано право, прави жалбата нередовна. Редовността на жалбата е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на обжалване, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. По тези съображения като е оставил жалбата без разглеждане първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Искането на частния жалбоподател за присъждане на обезщетение не подлежи на разглеждане в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,