Определение № 7645 от 09.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7098/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Г. М. против определение № 6580 от 17.06.2025 г., постановено по адм. д. № 1122/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за освобождаване от такси и разноски по производството и предоставяне на правна помощ. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искане на Е. Г. М. за прекратяване на действията на служители по контрол на строителството при община Варна относно извършена проверка на статута, предназначението и ползването на гараж и офис, собственост на жалбоподателката. С разпореждане № 5674 от 23.05.2025 г., постановено по делото Административен съд гр. Варна отхвърля искането на Е. Г. М. за преустановяване на действия на служители по контрол на строителството при община Варна, изразяващи се в проверка по реда на чл. 223 ЗУТ на собствените й обекти – офис и гараж в сграда на [улица]. Срещу това разпореждане е депозирана частна жалба, в която е направено искане за освобождаване от такси и разноски в производството и предоставяне на правна помощ. За да отхвърли искането на жалбоподателката за освобождаването й от такси и разноски по производството първоинстанционния съд констатира, че въпреки дадените указания Е. М. не представя декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което прави извод, че липсват доказателства, установяващи наличие на законовите предпоставки за освобождаване от внасяне на такси и разноски по производството. За да остави без уважение искането на Е. М. за предоставяне на правна помощ съдът се позовава на нормата на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ и констатира, че жалбоподателката не посочва обстоятелства, установяващи, че интересите на правосъдието изискват да бъде предоставена правна помощ. Позовава се на приложените по делото доказателства и прави извод, че не се установяват обстоятелства, които да сочат безспорно, че М. не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение във връзка с инициираното от нея производство. По тези съображения съдът достига до заключение за неоснователност на искането. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че жалбоподателката не представя декларация със съдържание по чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което не установява релевантните обстоятелства за освобождаването й от такси и разноски по производството. Е. М. прилага декларация по чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ, която е идентична с тази по чл. 83, ал. 2 ГПК. От декларацията и приложените доказателства е видно, че същата освен апартамент притежава гараж и офис, от които може да реализира доходи. Притежава еднолично дружество с ограничена отговорност и се самоосигурява. Получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социални добавки. Децата на жалбоподателката са пълнолетни и същата няма задължения по закон да ги издържа. Твърдението й, че синът е с определена група инвалидност, е недоказано, като доказателства в тази насока по делото не са ангажирани, както и такива за доходите и имуществото на сина й. Таксата за образуване на частното производство е 30 лв. и предвид установените факти същата не е значителна и може да бъде заплатена от жалбоподателката. Законосъобразен е изводът на съда за неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ. Правилен е крайния извод на съда, че не са налице законовите предпоставки за предоставяне на правна помощ. От данните по делото може да се направи извод, че частната жалбоподателка не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, но са налице отрицателните предпоставки по чл. 24, т. 1 и 2 от Закона за правната помощ и предвид релевантните факти предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на Е. М.. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за правната помощ правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Ето защо като оставя без уважение искането за предоставяне на правна помощ Административен съд гр. Варна постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,