Определение № 9971 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8503/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Д. Р., чрез адв. П. Петров, против определение № 1068/13.05.2026 г., постановено по адм. дело № 167/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Перник, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ на „Сити Кеш“ ООД, обективиран в писмо от 16.02.2026 г., изготвено по повод постъпило искане от Р. Д. Р. с дата 15.01.2026 г. В частната жалба се твърди неправилност на решаващия извод на съда за липса на подадено валидно заявление по Регламент (ЕС) 2016/679, респ. по чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Излагат се съображения за противоречие на обжалваното определение с разпоредбите на правото на Европейския съюз (ЕС), съдебната практика на българските съдилища и практиката на Съда на ЕС (СЕС). Цитирани са конкретни съдебни решения, въз основа на които частният жалбоподател прави извода и аргументира тезата, че администраторът на лични данни е бил длъжен да му предостави копие от всички искани документи за съответния период, за да може субектът на данни и настоящ жалбоподател да упражни ефективно правата си по Регламент (ЕС) 2016/679, и по-конкретно да провери точно за какво се обработват личните му данни и законосъобразно ли се обработват те. По наведените в частната жалба доводи се иска отмяна на определението и решаване на спора по същество, като се отмени отказът на ответното дружество да предостави копие от първообраза на документите, съдържащи личните данни на Р. Д. Р.. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, както и направените разноски пред първата инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, чрез пълномощник юрк. М. Стоянов, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Счита за правилни и обосновани изводите на съда, че в случая липсва заявление по чл. 37б от ЗЗЛД, което да касае предоставянето на данни в обхвата по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, а следователно липсва и отказ на администратора на лични данни, който да съставлява годен за обжалване административен акт по този регламент. Сочи, че частният жалбоподател тълкува неправилно цитираната съдебна практика на административните съдилища, съгласно която исканията, насочени към получаване на договори и други документи по кредитното правоотношение, не представляват самостоятелно упражняване на правото на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и не водят до образуване на производство по чл. 39 от ЗЗЛД. По тези съображения иска съдът да остави без уважение частната жалба и да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид данните по делото, възраженията в частната жалба и становищата на страните, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С определение № 1068/13.05.2026 г., постановено по адм. дело № 167/2026 г. по описа на АС – Перник съдът е оставил без разглеждане жалбата на Р. Д. Р. срещу отказ на „СИТИ КЕШ“ ООД, обективиран в писмо от 16.02.2026 г., изготвено по повод на искане/заявление от 15.01.2026 г., с което Р. Д. Р. е поискал от дружеството, във връзка с чл. 37б от ЗЗЛД, чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл. 11, ал. 2, т. 12 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), да му предостави копия от всички договори за кредит за периода 2015 г. – 2025 г., както и съпътстващите го документи – общи условия, погасителни планове, извършените и предстоящите плащания и др., както и информация за отпуснати суми, вноски за погасяване на кредитите с посочени дати и размер. За да постанови този резултат, съдът е приел, че така формулирано, искането от 15.01.2026 г. не съставлява заявление за достъп до данните и информацията съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, а е свързано с упражняване на правата на потребителя по чл. 11, ал. 3 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. Бланкетното сочене на разпоредбите на чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и на чл. 37б от ЗЗЛД не може да компенсира липсата на твърдения и обосновка в искането, които да насочват към извод, че с него се упражняват права във връзка с обработването на лични данни, свободното движение на лични данни и правото на защита на лични данни, които са предмет на регулация с Регламент (ЕС) 2016/679. Позовавайки се на практика на Върховния административен съд, първоинстанционният състав е посочил, че административният съд не е компетентен да се произнася по въпроса има ли право заявителят, кредитополучател по договор/и за потребителски кредит, да получи договори за кредит и свързаните с тях документи, на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. В тази връзка е отбелязал, че следва да се прави разграничение между правото на достъп до лични данни и получаване на информация по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, от една страна, и правото на потребителя по чл. 11, ал. 3 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, от друга. Доколкото в настоящия случай съдържанието на искането не мотивира извод за отправено валидно заявление за упражняване на права по чл. 15 и чл. 20 Регламент (ЕС) 2016/679, то и издаденият от сезираното дружество отговор не формира отказ за предоставяне на достъп до лични данни или копие от лични данни, който да подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. С тези мотиви, приемайки, че по делото липсва годен за обжалване административен акт, съдът е приложил основанието по чл. 159, т. 1 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Определението на АС – Перник е валидно, допустимо и правилно. Правилна и обоснована от фактите по делото е преценката на административния съд относно характера на отправеното до „Сити Кеш“ ООД искане/заявление от Р. Д. Р., обозначено като такова по чл. 37б от ЗЗЛД. От съдържанието на същото не може да бъде изведен категоричен и недвусмислен извод, че изразената от искателя действителна воля е за упражняване на права по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679. Напротив, искането се състои и изчерпва в това да бъдат предоставени копия от всички договори за кредит за периода 2015 г. – 2025 г., ведно със съпътстващите ги документи – общи условия, погасителни планове, извършени и предстоящи плащания, както и информация за отпуснати суми и вноски за погасяване на кредитите с посочени дати и размер. Правилно въз основа на тези факти съдът е приел, че търсената информация не попада в приложното поле на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като по своето естество тя се отнася до въпроси, свързани с изпълнението на облигационни правоотношения и следователно към нея следва да намерят приложение разпоредбите на друг, специален закон, а именно тези на чл. 11, ал. 3, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, според които кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Наред с това следва да се има предвид, че уреждането на договорните отношения (в случая договори за потребителски кредит) не е предмет на регулиране с Регламент (ЕС) 2016/679, както и че искането за получаване на копия от всички документи в кредитното досие на дадено физическо лице не е идентично с правото му на достъп до лични данни по смисъла на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. В това отношение обосновано и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби първоинстанционният съд е приел, че процесното искане/заявление съставлява изявление на страна по договор за кредит, т.е. на страна по облигационно правоотношение, което не може да бъде удовлетворено посредством въведения с Регламент (ЕС) 2016/679 режим за защита на личните данни. Изложените в противоположен смисъл доводи в частната жалба са неоснователни и не могат да опровергаят извода на съда за липса на валидно отправено искане за упражняване на права по реда на Регламент (ЕС) 2016/679. Волята на искателя се преценява с оглед на заявеното от него в иницииращия административното производство документ, като нейното съдържание и обхват не могат да бъдат допълвани, изменяни и/или доразвивани/конкретизирани в хода на вече образувано съдебно производство по жалба срещу акта, с който сезираният субект се е произнесъл по отправеното до него искане. В настоящия случай отговорът на „Сити Кеш“ ООД по искането/заявлението на Р. Д. Р. от 15.01.2026 г. не е издаден в рамките на валидно възникнало производство по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което същият не би могъл да формира какъвто и да е отказ за предоставяне на копие от лични данни по реда на този регламент. За да има отказ от вида на сочения в частната жалба, първо трябва да има валидно сезиране на субекта, в чиято компетентност е да уважи, респ. да остави без уважение искането за упражняване на права по чл. 15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679. Правилен е изводът на АС – Перник, че по настоящото дело такова сезиране липсва. В този смисъл е и изложеното от самото дружеството в отговора му, обективиран в процесното писмо от 16.02.2026 г. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и възраженията в частната жалба, основани на цитираната съдебна практика на ВАС и СЕС, доколкото последната е относима към производствата, образувани във връзка с валидно формиран административноправен спор по реда на Регламент (ЕС) 2016/679, какъвто в настоящия случай, както бе изяснено по-горе, не е налице. По изложените съображения, като е приел жалбата за недопустима поради това, че е насочена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол, и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 от АПК, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, спрямо който не са налице основания за отмяна. Определението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се уважи заявеното в срок искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което съдът определя в размер на 102,26 евро (равностойността на 200 лв.) в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на разноските, доколкото същите са определени в нормативно установения минимален размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение