Определение № 84 от 08.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1723/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на С. Х. Д., чрез процесуалния му представител адв. Р. Б., с която се иска да се допълни определение № 43/27.01.2022 г., постановено по делото от настоящия състав в производство по чл.288 ГПК, като на молителя се присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 600,00 лв. С молбата по чл.248 ГПК е представено банково извлечение от 05.05.2021 г., от което е видно, че по сметка на адвокат Б. е постъпила сумата от 600 лв. по фактура 1168-2021 – представителство ВКС. Насрещната страна – Кооперация „Земеделска кооперация Х. Б.-92“, чрез пълномощника си адв. И. Д., изразява становище за неоснователност на молбата, тъй като доказателството за реално извършени разноски, не са ангажирани своевременно с отговора на касационната жалба, а едва с молбата по чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото, искането на молителя и и възраженията на насрещната страна приема следното: Молбата е депозирана на 04.02.2022 г., т.е. в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но е неоснователна. С определение № 43/27.01.2022 г., постановено по настоящото дело в производство по чл.288 ГПК, съставът на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по касационна жалба на Кооперация „Земеделска кооперация Х. Б.-92“. В определението съдът е посочил, че въпреки изхода на спора, на насрещната страна по жалбата не следва да се присъждат своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като не са ангажирани доказателства, че същите са реално заплатени – липсва извлечение от сметка или друг документ, установяващ заплащане по банков път на договореното възнаграждение. С отговора на касационната жалба, в който е обективирано искане за присъждане на разноски, страната е представила единствено фактура № 1168 от 26.04.2021 г. за сумата от 600, лв. с вкл.ДДС, представляваща цена на услуга „изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по в.гр.д. № 427/2020 г. по описа на Окръжен съд Силистра“, която сума е платима по банков път, но не и извлечение от сметка, удостоверяващо заплащане на сумата. Съгласно разясненията по т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК. В случаите, при които страните са се договорили, че заплащането на адвокатско възнаграждение ще бъде по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. По аргумент от чл.80 ГПК, искането за присъждане на разноски от страна на ответника в производството пред касационната инстанция, в хипотезата, при която производството приключва с определение, с което жалбата не се допуска до разглеждане по същество, за да се приеме за допустимо и основателно, следва да бъде заявено най-късно до приключването на това заседание, като в този срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършването на претендираните разноски. Пропускът на ответника до този момент да ангажира доказателства за извършването им не може да бъде преодолян в производството по реда на чл.248 ГПК. Производството по допълване или изменение в частта за разноските на съдебния акт, с който приключва производството в съответната инстанция, е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските. И тъй като съдът не би могъл да присъди в производството по чл.288 ГПК разноски, за които с отговора на касационната жалба не са представени доказателства, установяващи че са били направени, искането по чл.248 ГПК в подобна хипотеза е неоснователно. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – определение № 1189 от 10.12.2015 г. по ч.гр.д. № 2588/2015 г. на III г.о., определение № 397 от 11.06.2015 г. по ч.гр.д. № 2600/2015 г. на IV г.о., определение № 9/17.01.2019 г. по гр.д. № 1092/2018 г. на I г.о., определение № 60263/20.10.2021 г. по гр.д. № 971/2021 г. на IV г.о. и др. В конкретния случай до провеждане на закритото заседание на 25.11.2021 г., доказателства за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение не са били представени по делото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,