Определение № 42 от 03.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5117/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Корпоративна търговска банка“ (КТБ) АД – в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез синдиците А. Д. и К. М. срещу определение № 198 от 09.09.2021 г. по ч. гр. д. № 477/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба на банката срещу определение № 260259 от 22.01.2021 г. по гр. д. № 855/2020 г. на Окръжен съд - Пазарджик в частта, в която е допуснато обезпечение на бъдещия осъдителен иск на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (Комисията, КПКОНПИ) против ответника „КАРНЕ - М“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ чрез налагане запор на притежавани от последното юридическо лице дружествени дялове от капитала на посочените търговски дружества. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение в атакуваната му част и се иска същото да бъде отменено с разглеждане по същество на частната жалба на банката срещу така допуснатото обезпечение от първостепенния съд. От ответниците „КАРНЕ - М“ ЕООД (н), чрез синдика адв. М. в отговора в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за допустимост и основателност на частната жалба, а КПКОНПИ чрез пълномощник М. – главен инспектор в ТД - София на Комисията я счита за недопустима, респ. за неоснователна и излага доводи за това. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол (като преграждащ по – нататъшното развитие на делото) съдебен акт на апелативен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да остави без разглеждане сезиращата го частна жалба съставът на апелативния съд е приел, че „КТБ“ АД (н) е трето лице в обезпечителното производство на бъдещия осъдителен иск на Комисията против ответника „КАРНЕ - М“ ЕООД (н) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество и неговото участие по това дело е лишено от правен интерес. Развити са съображения, че несъстоятелната банка не обосновава собствен интерес от обжалване на първоинстанционното определение по допускане на процесното обезпечение. Тя нито твърди, нито ангажира доказателства, че към момента на допускане на обезпечителната мярка „запор“ е собственик на дружествените дялове, които са предмет на обезпечението. Само в тези случаи е допустимо участието на третото лице в обезпечителното производство и то разполага с признато от закона право на жалба срещу определението, с което е допусната обезпечителна мярка, засягаща правната му сфера. Прието е, че претенциите на „КТБ“ АД (н) като кредитор на ответника „КАРНЕ - М“ ЕООД (н) са с облигационен характер и същите следва да бъдат реализирани в съответствие с приложимия ред за удовлетворяване на вземания при съобразяване с привилегиите – ако има такива, с които се ползва съответния кредитор. Определението в атакуваната му част е правилно. Легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са страните в обезпечителното производство, както и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. Това е правилото и в този смисъл са разясненията по т. 6 от ТР № 6/14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК. Според даденото там обвързващо тълкуване след като третото лице, в чието владение са намира вещта в деня на запора, възбраната или предаването, може да обжалва действията на съдебния изпълнител за насочване на изпълнението върху тези вещи (чл. 435, ал. 4 ГПК) или разполага с иск (чл. 440 ГПК), за да установи правата си върху предмета на обезпечителната мярка, то това трето лице е легитимирано да обжалва и определението, с което е допусната тези обезпечителна мярка, засягаща правната му сфера. При наложена обезпечителна мярка „запор“ върху дружествени дялове от капитала на търговско дружество легитимирано да обжалва определението по обезпечението е това трето лице, което претендира да ги притежава. Такива твърдения, а и ангажирани доказателства по делото липсват. Изложените доводи, че обезпечението лишава несъстоятелната банка от възможността да се удовлетвори за вземанията си от „КАРНЕ - М“ ЕООД (н) – ответник по иска по чл. 153 ЗПКОНПИ, чрез осребряване на имуществото му и попълване на масата на несъстоятелността й, респ. за удовлетворяване на вземанията на всички вложители и собствените й кредитори, както и на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, не могат да обосноват защитим правен интерес от намеса в чужд обезпечителен процес чрез обжалване на определението за допускане на обезпечението. Опазването на имуществото на длъжника в производството по несъстоятелност е задължение на синдика, а защитата на индивидуален кредитор срещу определено действие или сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността, извършени след датата на откриване на производството по несъстоятелност, вкл. и по обезпечението може да се осъществи в предвидените в ТЗ случаи. Като е приел за недопустима и поради това не е разгледал сезиращата го частна жалба на „КТБ“ АД (н) срещу определението на първостепенния съд в частта за допускане на обезпечение на осъдителния иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, предявим от Комисията против „КАРНЕ - М“ ЕООД (н) чрез налагане за запор на притежавани от този ответник дружествени дялове от капитала на там посочените търговски дружества, апелативният съд в Пловдив е постановил процесуално законосъобразно определение в тази му част, което следва да бъде потвърдено Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. o.,