Определение № 2128 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1627/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. И. К., против определение №1112 от 29.01.2026г., по адм. д. №149/2026г. по описа на Административен съд-Пловдив /АС-Пловдив/. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в противоречие с материалния закон. Моли за неговата отмяна и постановяване на осн. чл.190, ал.1 АПК вр. чл.166, ал.1 АПК спиране на действието на обжалваната разпоредба на чл.50 от Наредба на Общински съвет Пловдив за условията и реда за записване, отписване и преместване на деца в общинските детски ясли и детски градини на територията на Община Пловдив, в редакцията след измененията с Решение №458 по протокол №20/18.12.2025г. Не претендира разноски. Ответникът – Общински съвет Пловдив, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба и моли обжалваното определение за бъде потвърдено. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение тричленен състав на АС-Пловдив, в производство по реда на чл.190 вр.чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК е оставил без уважение молба от 29.01.2026г. от жалбоподателя Б. К. за спиране изпълнението на нормата на чл.50 от Наредба на Общински съвет Пловдив за условията и реда за записване, отписване и преместване на деца в общинските детски ясли и детски градини на територията на Община Пловдив /Наредбата/. За да постанови този резултат АС-Пловдив е констатирал, че на оспорената норма на чл.50 от Наредбата не е придадено обратно действие, което водело до извод, че периодът от време от началото на учебната 2025/20216г. не е съотносим към преценката дали да се приложи служебно отписване на деца от първа група или не. Съдът е достигнал до извод, че в конкретния случай с оглед липсата на обратно действие на правната норма не са налице нови обстоятелства, които да налагат спиране на изпълнението. Определението, макар постановено при несъответни мотиви, е правилно като краен резултат. Съобразно чл. 190, ал. 1 вр. с чл. 166, ал. 2, ал.4 и чл. 196 от АПК, действието на оспорен подзаконов нормативен акт (съответно оспорена разпоредба от такъв акт) може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при всяко положение на делото до влизане в сила на решението, при условие, че то би могло да причини за оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Доказателствената тежест за установяване характера и размера на евентуалните вреди от действието на оспорената разпоредба е на оспорващия, но в конкретния казус в жалбоподателя не е представил доказателства за установяване на вероятното настъпване на вредата, вида и размера на същата,както и доказателства, установяващи наличие на пряка връзка между общото правило за поведение, предмет на оспорване, и вероятността неговото изпълнение да причини вреди на оспорващия. По делото не се установява накърняването на значим интерес на оспорващия, който да е противопоставим на презумирания особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита се осигурява с незабавното изпълнение на акта. В искането за спиране на изпълнението на обжалваната разпоредба на чл.50 от Наредбата не са посочени конкретни основания и доказателства за нови обстоятелства, водещи до значителни и труднопоправими вреди, които биха настъпили в правната сфера на жалбоподателя като последица от прилагането на оспорения нормативен акт. Както в искането за спиране направено от Б. К. пред първостепенния съд, така и в частната жалба, изложените от него съображения, вкл. накърняване с оспорената разпоредба на условията за нормална социална адаптация на деца в уязвима възраст и евентуални последици, свързани с цялостното отношение на децата към предучилищното образование, не са значителни или трудно поправими вреди по см. на чл.166, ал.2 АПК, а касаят евентуалното произнасяне на съда по съществото на спора. Предвид изложеното, поради липса на основания за отмяна на обжалваното определение същото трябва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответната страна, направено в депозирания отговор на частната жалба за присъждане на разноски, не се уважава защото няма доказателства за сторени разноски пред настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение