Определение № 105 от 30.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2450/2016 г.

Подадена е молба от [фирма] (ответник по касация) за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 215 от 03.04.2017 г. в частта относно разноските, като в полза на търговеца бъде присъдена сумата 3 260 лв. – адвокатско възнаграждение, за чието заплащане същият представя преводно нареждане от 31.10.2016г. от „У. Б.”. Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 25.05.2017 г. Съдът, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – е неоснователна. Настоящият състав намира, че искането на ответника по касация за присъждане на разноски за производството не следва да бъде уважено. Както е посочено и в постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК, с отговора на касационната жалба същият не е ангажирал доказателства, че адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния му пълномощник е заплатено по банков път, какъвто именно е уговореният в договора за правна защита и съдействие начин на плащане. Що се отнася до приложения към молбата по чл. 248 ГПК банков документ, удостоверяващ заплащане на адвокатското възнаграждение, същият не може да бъде взет предвид, тъй като е представен несвоевременно. Без значение в тази връзка е причината, поради която документът за плащане на възнаграждението не е представен с отговора на касационната жалба, както и моментът, в който е извършено плащането. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение