Определение № 3663 от 19.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1372/2023 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК. Образувано е въз основа на постъпила молба от М. С. Е., чрез процесуалния представител адвокат Б. с искане за присъждане на направените по делото разноски в общ размер на 780лв., съгласно представен списък, включващ 30лв.държавна такса и 750лв. адвокатско възнаграждение. С представен договор за правна защита и съдействие от 8.02.2023г.е установено реалното заплащане на сумата от 550лв., за която в чл.2 е посочено, че договорът служи за разписка и впоследствие е представена разписка за допълнително платени 200лв. В предоставения седемдневен срок ответните страни – А. М. Е. и И. П. З., чрез процесуалния представител адвокат Н. са представили становище за неоснователност на направеното искане пред вид характера на производството, което е по спорна съдебна администрация. С определение № 1997 от 23.04.2024г. производството по делото беше спряно до постановяване на тълкувателно решене по т.д.№ 3/2023г.на ОСГК на ВКС. Към настоящия момент същото е факт, което налага възобновяване на производството и произнасяне по направеното искане. Съгласно Тълкувателно решение: „ В производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях“. В случая с решение № 110 от 20.02.2024г., настоящият състав отмени въззивно решение № 3942 от 21.12.2020г. по в.гр.д. № 1711 по описа за 2022г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 28338 от 31.01.2019г. по гр.д.№ 64828/2016г. на Районен съд София и вместо това постанови друго, с което определи режим на лични отношения между дядото М. С. Е., ЕГН [ЕГН] с детето Е. И. З., ЕГН [ЕГН] в последния петък от месеца – от 10.00ч.до 11.00часа или от 14.00ч.до 15.00ч., в обратната смяна на тази, в която учи детето, в Дирекция "Социално подпомагане" по местоживеенето на детето, в присъствие на служител от посочената Дирекция, на която беше изпратен препис от решението. Решението беше постановено при общо заявено искане на касатора за определяне на режим на лични отношения. Съобразявайки общо заявената претенция за определяне на самостоятелен режим на лични отношения и постановеният съдебен акт, с който се определи режим в присъствието на представител на Дирекция“Социално подпомагане“, настоящият съдебен състав намира, че не може да се приеме, че в случая касационната жалба е изцяло уважена и разноските следва да се възложат на ответната страна. Приложение следва да намери последното изречение от горецитираното Тълкувателно решение и разноските да останат в тежест на страните така, както са направени от тях. Това е така, защото – съобразявайки засиленото служебно начало и задължението си за защита по най-добрия начин на интересите на детето, съдът частично сподели доводите на страните, като осъществи комплексна преценка на конкретно установените по делото обстоятелства. Без да има направено от касатора подобно искане, съдът постанови личните отношения между дядото и детето Е. да се осъществяват в Дирекция "Социално подпомагане" по местоживеенето на детето, в присъствие на служител от посочената Дирекция, отчитайки - от една страна, че детето Е. никога не е контактувало с дядо си по майчина линия и че родителите на детето не са съгласни с подобен контакт,а от друга - установеният с прието по делото заключение психологически типаж на касатора, относим към т.нар.“акцентуирани личности“, предоставяйки успехът на бъдещият контакт в зависимост изцяло от поведението на участниците в него. Видно от мотивите, с включването на Дирекция "Социално подпомагане"/каквото искане от касатора нямаше/, целта на съдебния състав беше – да се гарантира сигурна и защитена среда за детето /доколкото е установено, че жилището на ищеца е със занижени хигиенно-битови условия/ и срещата да се извърши в присъствието на специалист, който с експертните си знания и умения да подпомогне страните в спокойното и поетапно осъществяване на личния контакт. По този начин съдът съдейства на страните при определяне на начина на осъществяване на личните отношения на близки /дядо и дете/, създавайки ново правно положение, според своята преценка кое е найцелесъобразно за развитието на гражданското правоотношение съобразно уредените в закона критерии. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд