Определение № 17 от 04.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3048/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г., чрез процесуалния им представител адв. Д. Г., ВАК, с която се иска изменение на определение № 133 от 9. 11. 2020 г. по гр. д. № 3048/2020 г. на ВКС, 1 г.о., в частта, с която молителите са осъдени да заплатят на Р. И. М. и на Л. И. М. сумата 2000 лв. разноски за производството по отмяна, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Твърдят прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на платеното адвокатско възнаграждение и искат намаляване на присъдените разноски. Ответниците по молбата Р. И. М. и Л. И. М. /Б./, чрез адв. П. С., изразяват становище за неоснователност на същата. Поддържат, че присъденият адвокатски хонорар е съобразен с материалния интерес и съответства на фактическата и правна сложност на образуваното производство по отмяна, както и че недопускане на молбата до разглеждане не би могло да бъде основание за намаляване на претендираното възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г., чрез адв. Д. Г., молба за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 723 от 26. 05. 2009 г. по в. гр. д. № 350/2009 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 3 с-в, с което, след частична отмяна на решение от 17. 12. 2008 г. по гр. д. № 8329/2007 г. на ВРС, е уважен предявен от Л. И. Б. и Р. И. М. против Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху 2/3 ид.ч. от реална част от имот № .... по ПНИ на с.о. „В.“, землището на [населено място], с площ на същата от 814 кв.м., при граници на реалната част: имот пл. № ...., имот пл. №.... и от две страни път, заключваща се между точки АБДЕЖЗ на скицата на вещото лице, основан на реституция по ЗСПЗЗ, осъществена с решение № 124/20. 10. 1993 г. на ПК – гр. Варна, и наследяване на И. Г. М.. Ответниците по молбата за отмяна Л. И. М. /Б./ и Р. И. М. са подали писмен отговор, чрез адв. П. С. С., с който са изразили становище за недопустимост на същата, поради подаването й след срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, и са искали оставянето й без разглеждане, а при условията на евентуалност са поддържали неоснователност на молбата. Претендирали са присъждане на направените в производството по отмяна разноски и са представили към отговора договор за правна защита и съдействие № 368281 от 29. 07. 2020 г., установяващ плащането на адвокатско възнаграждение на адв. П. С. в размер на 2000 лв. С определение по чл. 307 ГПК молбата за отмяна не е допусната до разглеждане и молителите са осъдени да заплатят на Р. М. и Л. М. сумата 2000 лв. разноски в производството по отмяна. Тъй като за администриращия молбата за отмяна съд и за ВКС не съществува задължение за изпращане на подадените отговори по чл. 306, ал. 3 ГПК и приложенията към тях на молителите и предвид обстоятелството, че пред Върховния касационен съд не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено след обявяване на определението по чл. 307 ГПК, от което жалбоподателката е узнала за размера на договореното и платено от ответниците по жалба адвокатско възнаграждение, е заявено в рамките на преклузивния едноседмичен срок за подаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските. Разгледано по същество възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Размерът на уговореното и платено от молителите възнаграждение от 2000 лв. за процесуално представителство в производството по отмяна е прекомерно. Общият размер на защитения имуществен интерес на ищците-ответници по молбата възлиза на сумата 12995, 67 лв. (2/3 от данъчната оценка на спорния имот). Защитата и на двамата ответници по молбата за отмяна е осъществена от адв. С. с един общ отговор на молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, в който са посочени общи аргументи в подкрепа на тезата за недопустимост, евентуално – за неоснователност на молбата за отмяна. Съгласно чл. 9, ал. 4, вр. чл. 7, ал. 2, т. 41 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на молбата за отмяна и процесуално представителства възлиза в размер на 919, 87 лв., а без договорено процесуално представителство – в размер на 689, 90 лв. Преценявайки описаните по-горе обстоятелства настоящият състав намира, че от платеното от ответниците по молбата за отмяна възнаграждение в размер на 2000 лв. следва да им се присъдят, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, 1000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,