Определение № 535 от 06.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4479/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 7528/27.08.2019 г. на Е. Д., чрез адв. С. В., срещу определение № 301 от 01.08.2019г., постановено по гр.д. № 513/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о., с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено определение № 203/25.04.2019 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като по прието възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 200 лв., при претендирани – 1 800 лв. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Ответната страна по жалбата - М. М. Д., представлявана от адв. К. К., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, предвид следното: С обжалваното определение, съставът на ВКС, ІV г.о. е приел за основателна молбата за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските. Посочил е, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК е своевременно направено, а предвид действителната фактическа и правна сложност на делото договореното адвокатско възнаграждение за адв.С. В. е прекомерно. Изложил е съображения, че в случая дължимият размер следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. с т.2 от Наредба№1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, регламентираща възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие в производствата по частни жалби. Съгласно цитираната разпоредба в тези производства се дължи възнаграждение в размер на 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвидения в чл. 11 от Наредбата минимален размер от 200 лв. Предмет на главното производство е иск по чл. 49, ал. 1 СК, за който определения минимален размер на възнаграждението е 600 лв., при което адвокатското възнаграждение в производството по частната жалба следва да се намали до размера на сумата от 200 лв. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че атакуваното определение е правилно и следва да се потвърди по следните съображения: Отговорността на страните за разноски в гражданския исков процес е уредена в чл. 78 и сл. ГПК. Според общите правила на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, за всяка съдебна инстанция ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска, а ответникът - право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. В т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в зависимост от изхода на делото на страната се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, когато тя е заплатила възнаграждението. Правото на страната да бъде възмездена за разноските, които е направила за организиране на защитата си в процеса е обусловено от изхода на делото и от доказване факта на плащане на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение, а не от количеството и качеството на осъществената в нейна полза адвокатска защита. Обемът и съдържанието на адвокатската защита имат значение за преценката на предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК, при наличието на които съдът може да намали заплатеното от страната адвокатско възнаграждение до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, ако насрещната страна е упражнила своевременно правото си да възрази за прекомерност на възнаграждението. В конкретния случай, преценено с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора, развил се по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, искането за намаляване на адвокатското възнаграждение правилно е преценено за допустимо и основателно. Определението, чиято отмяна е поискана в производството пред ВКС, е постановено по повод спор за определяне на привременни мерки по чл. 323, ал. 1 ГПК в брачния процес между страните. Предметът на частното дело не разкрива сложност, която да обоснове присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в договорения им от страната размер от 1 800 лв., значително надвишаващ минимално определения такъв от 600 лв. по чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004 г. за МРАВ. Правилно съставът на ВКС, ІV г.о. се е позовал на разпоредбите по чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. с т. 2, вр. с чл. 11 от Наредбата и е намалил възнаграждението за адв. С. В. до размера на сумата 200 лв., представляваща 1/3 от минималния размер за една инстанция, съобразно предмета на делото и интереса на страната. Предвид изложеното, обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение