Определение № 5513 от 01.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4304/2025 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 227422/27.06.2025 г. по регистъра на Софийски районен съд (СРС), подадена от Д. В. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 1816 от 25.03.2025 г. по гр. д. № 1431/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 15711 от 29.09.2023 г. по гр. д. № 14865/2023 г. на СРС, 33 състав в уважената част на предявените от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] против молителката установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 150 ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Така е признато съществуването на вземане на дружеството против ответницата Д. за цената на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] в размер на сумата 1 867. 82 лв. – за периода от 19.09.2019 г. до 30.04.2021 г. и за възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., в размер на 59. 84 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.09.2022 г. до изплащането им. Горните суми са предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 28.09.2022 г. по ч. гр. д. № 50701/2022 г. на СРС, 33 състав. Молителят твърди, че делото, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна претендира, е останало неизяснено от фактическа и правна страна, както и бил нарушен принципът на равнопоставеност на страните в гражданския процес. С уточняваща молба от 19.09.2025 г., подадена в изпълнение на разпореждане № 103823/01.07.2025 г. на СРС по гр. д. № 14865/2023 г. се излагат доводи, че горното решение е основано на документи с невярно съдържание - годишни отчетни справки за 2020 г. и 2021 г., т. е. на неистински документ по смисъла на чл. чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо същото се счита за неправилно и се иска отмяната му по реда на Глава 24 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна - „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк. Н. в отговора по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК я счита за недопустима, а по същество – за неоснователна. Третото лице – помагач „Далсия“ ООД не взема становище. Настоящият състав на ВКС, III г.о. при проверка допустимостта на молбата, констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима. Основанията за отмяна на влязло в сила решение са изчерпателно изброени в закона. Твърденията в молба следва да са ясни и да обосновават предпоставките на наведените основания по чл. 303, ал. 1 или чл. 304 ГПК за да може да се квалифицира искането. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението (чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК); на установени по съответния ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на престъпно действие на страна и/или на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото (чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК); когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено (чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК) – така мотивите в съобразителната част към указанията по т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В този тълкувателен акт е разяснено (пак в т. 10), че когато молбата не отговаря на изискването за редовност, на страната се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок. В случая това е сторено с разпореждането на администриращия съд (СРС) от 01.07.2025 г., в изпълнение на което е депозирана уточняващата молба от 19.09.2025 г. С последната обаче молбата за отмяна не е приведена в съответствие с изискванията за нейната редовност по смисъла на обвързващото тълкуване, дадено по - горе. Съдържащите се в първоначалната и допълнителната молба твърдения не обосновават някое от изчерпателно посочените основания за отмяна в чл. 303, ал. 1 ГПК. По съществото си те са касационни оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуален закон при разглеждане на делото и необоснованост на изводите му за съществуване на спорното вземане на топлофикационното дружество срещу ответника – длъжник. Тези оплаквания не се разглеждат в производството по отмяна. С молбата за отмяна, предмет на настоящото производство, не се твърди, че решението по спора по чл. 422 ГПК е постановено при непълнота на фактическия и доказателствен материал, установена след стабилизирането му – т. е. след влизането му в сила. В тази връзка не се сочат конкретно и не се представят нови писмени доказателства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които не са били известни на страната – новооткрити или новосъздадени документи, или известни й, които тя не е могла да представи своевременно в хода на инстанционното разглеждане на делото по независещи от нея причини, относно релевантни за делото и преклудирани от СПН на влязлото в сила решение факти. Затова твърдението на молителката, „че делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна“ не осъществява предпоставки в приложно поле на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК пък изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Твърденията на молителката за неистинността на документ - годишни отчетни справки за 2020 г. и 2021 г. относно топлоподаването към имота й, които са обусловили изхода на делото, не се основават на релевантното в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК негово „установяване по надлежния съдебен ред” – тук се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда или споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано). Установяване по този ред на неистинността на документа, ведно с въведеното за това обстоятелство твърдение, са съществени предпоставки за редовност на молба за отмяна, основана на фактическия състав по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая такива твърдения липсват. На практика молителката е релевирала оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Тези твърдения и правни доводи биха могли да се квалифицират като основания за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като са в обхвата на преценката на съдилищата при инстанционното разглеждане на делото, но не и като фактически твърдения, които да се подведат под някои от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане (така постановките по т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Затова молбата на отмяна на Д. Д. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство пред ВКС се прекрати. При този изход на делото молителят дължи на представляваната от юрисконсулт насрещна страна своевременно поисканите разноски за настоящото производство, които, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) съдът определя в размер на 100 лв. Така мотивиран, ВКС, състав на III г. о.