Определение № 1 от 06.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4825/2019 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Д. Ц. И., чрез адв. Ю. П. Д. срещу определение на Софийски апелативен съд, постановено в открито съдебно заседание на 07.10.2019 г. по въззивно гр.д. № 1927/2019 г. С него въззивният съд, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спрял висящото съдебно производство поради висящ преюдициален спор. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е „недодпустимо, неправилно и незаконосъобразно“ по съображения за нередовност на исковата молба, по която е образуван съдебният спор. Според жалбоподателя въззивният съд, който следи служебно за редовността и на исковата молба, е следвало да прекрати недопустимото производство, а не да го спира. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна Международна инвестиционна банка не отговаря в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. А. А. не е насрещна страна по частната жалба, а необходим другар на жалбоподателя. Тя и Д. И. са ответници по иск с правно осн. чл. 135 ЗЗД, предявен срещу тях от банката. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице (Д. не е обжалвал първоинстанционното решение, но то е поставено във висящност и по отношение на него с въззивната жалбата на необходимия другар А. А.), и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. Жалбоподателят не развива доводи, а и няма съмнение относно наличието в случая на основанията, попадащи в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Изложените в частната жалба съображения са изцяло неотносими към допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт. Те касаят редовността на исковата молба, което има отношение към допустимостта на постановеното първоинстанционно решение и могат да бъдат разглеждани от въззивния съд единствено при постановяване на въззивно решение. Ако, според страната, въззивният съд бездейства и не предприема нужните действия сам да отстрани нередовност на искова молба, това процесуално поведение не може да бъде атакувано със самостоятелна частна жалба преди постановяване на въззивното решение и извън обжалване на същото с касационна жалба. Наличието на висящ преюдициален спор от друга страна, е абсолютна пречка за продължаване на исковото производство и въззивният съд, при наличие на основанията по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, няма правна възможност първо да се произнесе с решение относно допустимостта на първостепенния съдебен акт. На практика, жалбоподателят и пред ВКС поддържа недопустимо искане – за отмяна на обжалваното определението и прекратяване на исковото производство, което по твърдение за нередовна искова предполага обезсилване на вече постановеното първоинстанционно съдебно решение в процедура по чл. 274, ал. 2 ГПК. МОТИВИРАН от горното, съдът