Определение № 6660 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4930/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез гл. юрк. К. Гяурова, против определение №288/12.03.2026 г. по адм. д. № 108/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Монтана. Иска отмяна на определението. Твърди, че няма доказателства за настъпването на нови обстоятелства, установяващи значителни или трудно поправими вреди за младши инспектор Ц., които да обусловят предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Не претендира разноски. Ответната страна Ц. Д. Ц. в писмено становище оспорва частната жалба като неоснователна. Иска жалбата да бъде оставена без уважение, а определението на първоинстанционния съд като правилно да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока на чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да уважи искането и да спре предварителното изпълнение на заповед №513з-1794/16.02.2026 г. на директор на СДВР, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК. Съдът е разгледал искането като подадено по реда на чл. 166, ал. 3 във връзка с чл. 165, ал. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и се е мотивирал с обстоятелството, че предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона. За да обоснове основателност на искането административният съд е приел, че причиняването на значителни или трудно поправими вреди за младши инспектор Ц. са обосновани с Експертно решение на ТЕЛК № 90582/27.11.2025 г. Възможността за сериозно влошаване на здравето на служителя защитава обществена ценност, която се противопоставя на охраняваните от закона интереси. АС- Монтана изрично е посочил, че наличието на работна обстановка, която е несъответна на здравните препоръки и е несъобразена от работодателя, съставлява достатъчно основание за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Определение е неправилно. Според чл. 165, ал. 6 от ЗМВР обжалването на заповедта за временно преназначаване в случаите на мотивирана служебна необходимост не спира изпълнението. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Производството пред АС-Монтана е образувано по жалба на Ц. Д. Ц. против заповед №513з-1794/16.02.2026 г. на директор на СДВР, с която той е преназначен на същата длъжност в същото населено място, за срок от една година поради възникнала служебна необходимост. Към настоящия момент това съдебно производство е висящо, а с жалбата е поискано и спиране на допуснатото предварително изпълнение. По силата на чл. 166, ал. 2 от АПК спирането на предварителното изпълнение представлява изключение от общото правило и е допустимо, когато са установени обстоятелства, обосноваващи вероятност от настъпването на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, но изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Под нови обстоятелства законодателят разбира само тези, които са настъпили след издаване на заповедта. Тежестта на доказване е върху лицето, което иска спиране на предварителното изпълнение, защото предвиждайки предварителното изпълнение на административен акт, законът е презюмирал наличието на значим обществен интерес, защитата на който го налага. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта следва да се докажат от оспорващия. В случая неправилно е прието от съда, че от мл. инспектор Ц. са доказани предпоставките, предвидени в чл.166, ал.2 от АПК. От представеното по делото експертно решение на ТЕЛК към Медицински институт на МВР се установява, че служителят е годен да изпълнява длъжността „старши полицай“ при спазване на определени противопоказни условия на труд. По делото са налице доказателства, че административният орган е предприел необходимите действия за съобразяване на служебните задължения с дадените медицински предписания и е организирал изпълнението на работата по начин, който да не поставя служителя в условия, противопоказни за здравословното му състояние и не се установява временното преназначаване само по себе си да води до промяна в заеманата длъжност или до възлагане на дейности, които противоречат на медицинските ограничения. Напротив, от данните по делото се установява, че служителят продължава да изпълнява длъжността „старши полицай“ в същото населено място със сходни задължения. Доказателствата, на които се позовал първоинстанционният съд, свързани със здравословното състояние на мл. инспектор Ц., не са нови, същите са съществували към момента на издаване на оспорената заповед и биха били относими към нейната законосъобразност. Твърдяната възможност за настъпване на сериозни и непоправими вреди не е доказана от служителя. Неблагоприятните последици, които Ц. счита, че ще настъпят за него произтичат от самия административен акт, а не от неговото предварително изпълнение и не се основават на нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2 АПК. Липсват предпоставките на чл.166, ал.2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, и като е приел обратното АС - Монтана е постановил неправилно определение. Предвид изложеното, определението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли искането на Ц. Д. Ц. за спиране на предварителното изпълнение на заповед №513з-1794/16.02.2026 г. на директор на СДВР. Воден от горното и на основание чл.235, ал.1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение