Решение № 1700 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11223/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез гл.юрк. Бучкова, срещу решение № 1397 от 27.08.2025 г., постановено по адм. дело №78/2025г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отменена негова заповед № 8121К – 268 от 15.01.2025 г. като незаконосъобразна. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Д. С. Н., чрез адв. Генова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила изцяло. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Д. С. Н. заповед № 8121К – 268/ 15.01.2025 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.194, ал.2, т.4, във връзка с чл.197, ал.1, т.6 и чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за неспазване правилата на т.15 и 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „началник на районно управление /РУ/ Мездра при ОДМВР - Враца, поради неустановеност по безспорен начин на авторството на описаните в заповедта действия, окочествени като дисциплинарни нарушения. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган при спазване на изискванията по чл.210, ал.1 от ЗМВР и при спазена процедура по чл.207, ал.1, т.2, чл.207, ал.7-12 и чл.206, ал.1 от ЗМВР. Установено е също, че дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл.195, ал.2 във вр. с чл.196 от ЗМВР. Незаконосъобразността на процесната заповед е изведена на три основания, а именно: 1. недоказаност на нарушението по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР във връзка с посочените норми от Етичния кодекс/ т.15 и 19 /, тъй като възприетата от ДНО фактическа обстановка почива на индиректни доказателства и предположения; 2. еднопосочно събиране на доказателства от ДРО и неоснователно отказани доказателства на служителя Н. и 3. заповедта е издадена в нарушение изискванията на чл.35 АПК. Изложени са подробни доводи за разминаване в дадените обяснения в дисциплинарното производство и свидетелските показания пред съда на лицата Н. О. В., К. И. Х. и Ц. И. И.,като е прието, че авторството на деянията на Н. не е установено по безспорен начин. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Правилно съдът приема също така, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Обоснован е и решаващият правен извод на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена при липсата на посочените в нея правни основания. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, визирана като правно основание в процесната заповед, изисква наличие на поведение, което е несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата, което да е установено по безспорен начин. Както правилно е приел първоинстанционният съд, по делото и административната преписка липсват категорични и неоспорими доказателства, че при изпълнение на служебните си задължения Н. е обективирал поведение, несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което да е довело до уронване престижа на службата. Извършването на вмененото на Н. дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неправомерно подстрекаване на населението на [населено място] и [населено място] към протестни действия за спиране на пренасоченият през тези села автомобилен тежкотоварен трафик, се установява в дисциплинарното производство единствено от обясненията на Н. О. В., К. И. Х. и Ц. И. И., които лица твърдят, че са били преки свидетели на изявления на Н. за изготвяне на подписка и предприемане на протестни действия. Останалите лица, които са дали обяснения в дисциплинарното производство не са преки свидетели, а пресъздават казаното от първите две лица, описани по-горе, а П. Х. / кметски наместник на [населено място]/ отрича да е била свидетел на такива действия на Н.. След разпита на свидетелите в първоинстанционното производство е разколебана достоверността на изложените пред ДРО данни от Ц. И. И. от [населено място]. Следователно единствените необорени в съдебната фаза констатации на ДНО са за „изявление на Н.“ пред кметския наместник на [населено място] Н. О. В., че следва да се организира подписка за спиране тежкотоварния трафик пред селото. При липсата на други доказателства, установяващи деянието по несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на закона, за да бъде наложено дисциплинарно наказание, обосновано с обжалваното решение е отменена процесната заповед. Съответен на изяснената по делото фактическа обстановка е изводът на първоинстанционния съд, че не е безспорно доказано служителят Н. да е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, тъй като анализът на фактическата обстановка около проблемите с пренасоченият тежкотоварен трафик през селата сочи на предприети официално писмено мерки от Н. за облекчаване на трафика. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба – без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от процесуалният представител на ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи на ответника реално направените и доказани разноски пред настоящата инстанция в размер на 750лв / 383,47 евро/, съставляващи адв.възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 27.10.2025г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,